Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо България се нуждае от повече технологични училища?

Технологично образование
Снимка: @pixabay

Неотдавна от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха (БАСКОМ), че не само технологичният сектор, но всички сектори на икономиката се нуждаят от минимум 10 нови технологични училища в България. Това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната.

"Дошъл е моментът, в който България да застане на световната карта на визионерите в образованието. И това е задача не само на държавата, макар че у нас образователната система да е изцяло движена от държавния сектор. Това е задача за цялото ни общество."

Това заявява в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на Управителния съвет на Асоциацията на софтуерните компании в България. 

Тя допълва, че е важно да се намери най-добрият механизъм, по който по-голяма част от българските хора да имат необходимите умения, за да се реализират по възможност в България, независимо от това къде са израснали физически, къде са семействата им или какъв е майчиният им език.

Важно е да се изследва моделът на успешните технологични училища в страната, които са едва 4 на брой. 

"В Техническото училище за електронни системи към Технически университет преподават 56 човека, които са реално професионалисти в бизнеса. Компаниите, които членуват в БАСКОМ, те работят с учениците, като освен като преподаватели, те вземат стажанти. Учениците правят дипломни работи при тях“, казва Теодор Панайотов, председател на Асоциация на завършилите Техническото училище за електронни системи (ТУЕС) към Технически университет в София.

Според него образователната система в България, трябва да даде равен шанс на по-голямо количество деца.

Уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на общността на завършилите, както и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

"В IT сферата нещата се развиват с бесни темпове, няма учебни планове или учебници или преподаватели, квалифицирани преди време, които да могат без намесата на текущо работещи в сектора да подържат този темп. Критично важно е работещи хора да се включват, без да имат педагогическа способност, дори заплащането не е от значение, просто да могат да инвестират част от времето си“, допълва Наталия Митева.

Според Теодор Панайотов в момента в ТУЕС има 80 преподаватели общо, от тях 56 са преподаватели от бизнеса. Това са хора, които в огромната си част са завършили училището и работят вече в различни компании. Те идват и водят много фокусирани часове по много специализирани предмети.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединяват около 3 базови условия за изграждане на нови технологични училища, както и отварянето им за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България. Както и изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното технологично училище. И диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицитът на предмета, по който преподават.

Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Димитров предупреждава: Имуностимулаторите не са решение при алергии

Проф. Васил Димитров, клиничен имунолог с над 40 години опит и специалист алерголог в София, споделя своите наблюдения и препоръки относно алергиите и имунната система след есенно-зимния период. Първоначално той подчертава, че алергиите са целогодишен проблем. "През пролетта те се предизвикват от полени, които обхващат различни растителни видове...

публикувано на 26.03.25 в 11:54
Петър Галев

Задължителни договори за бъдещите медици – полезна мярка или неефективна практика?

Идеята за въвеждане на задължителни предварителни договори с лечебни заведения за студентите медици, които учат по държавна поръчка, не намира широка подкрепа сред лекарите . Това показват резултатите от професионална онлайн дискусия, организирана от платформата CredoWeb, в която са участвали над 400 медицински специалисти от цялата страна. Темата..

обновено на 26.03.25 в 11:12
Проф. Арман Постаджиян

Кардиолози призовават за изследване нивото на липопротеин поне веднъж в живота

Кардиолози призовават за изследване нивото на липопротеин поне веднъж в живота – интервю в Lege Artis с кардиолога проф. Арман Постаджиян , началник на отделението по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Българската лига по хипертония. Изследването на липопротеина е част от разширения липиден панел, зад който се крие рискът от..

публикувано на 26.03.25 в 11:12

В Световния ден за информиране за епилепсията: Все още има стигма около заболяването

В Световния ден за информиране на хората за епилепсията "Нашият ден" призовава слушателите към съпричастност с хората, страдащи от това заболяване. През 2008 година 26 март е обявен за "лилав ден", насочващ вниманието към социалните, икономически и физически проблеми на хората, които се сблъскват с диагнозата епилепсия. Веска Събева от..

публикувано на 26.03.25 в 11:00

Защо българите се самоопределят като нещастни?

Финландия беше обявена за страната с най-щастливо население в света за осма поредна година, според публикувания Доклад за световното щастие. Авторите на доклада, изготвен в партньорство със социологическата агенция "Галъп", Оксфордския център за изследване на благосъстоянието и Мрежата на ООН, са анализирали периода между 2022 г. и 2024 г. България..

публикувано на 26.03.25 в 10:45