Величка Георгиева и Антоанета Толтукова са майсторки от Задруга на майсторите на народни и художествени занаяти в София. Те са и дългогодишни партньори на Националния етнографски музей в работилничките за мартеници.
Директно от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките в “Нашият ден“ те разказаха как се изработва мартеница.
Те обясняват, че се взема един бял и един червен конец, най-добре е конците да са вълнени. В тази работилница те се стремят да използват традиционни материали за изработка на мартеници – да има по-малко изкуствени прежди. Преплитането на червения и белия конец всъщност е традиционната мартеница. Започва се с преплитането и връзване на възел в началото, усукват се двата конеца в различни посоки и след известно време се съединяват.
Плетене на мартеница…
Използва се една кука. Изплитат се 20-ина сантиметра от единия цвят – бялото или червеното – и върху него с другия цвят се наплита без наметка. Може да се вгради мънисто, за предпочитание е то да бъде вълнено върху естествената вълна не отиват пластмасови мъниста. Получава се много приятна мартеница, споделят майсторките.
Какво символизира мартеницата - чуйте в звуковия файл.
Чуйте пълните инструкции за изработка на мартеница в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
