Националният етнографски музей представя изложбата "Да вържем мартеница...“

публикувано на 01.03.23 в 10:14

Снимка: Теодора Михова

На вчерашния 28 февруари беше открита изложбата “Да вържем мартеница…“ Тя е подредена в Националния етнографски музей, която представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна.

Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.

Радиомартеничка – как да изработим сами?

С какво тази изложба е по-различна?

“Изложбата, която открихме, ще бъде изложена до 12 март. Тя е тематична и е в контекста на този прекрасен български обичай. Тя показва мартеницата в едно отдалечено от нас време. Сбирката, която е изложена, е събирана от 1959 до към 1968 г. от г-жа Лозинка Йорданова, която е председател на Национално етно-педагогическо сдружение към Национален дворец на децата“, каза за БНР д-р Стела Ненова, куратор на изложбата.

“Идеята за тази сбирка е била да се съберат мартеници от територията на цялата страна, които да послужат като емпиричен материал за изследване на самата мартеница. Мартеницата има много хубаво предназначение, което се е изгубило във времето, мартеница се е връзвала на всичко живо в дома. Слагала се е и над вратата, на буталото за масло, на часовника и на всичкия нематериален свят, който заобикаля българина и това е много видимо в тази сбирка, защото, когато тези хора са изпращали совите мартеници, те са давали това предназначение – за какво служи тази мартеница и на кого се слага“, разказва още тя в ефира на “Нашият ден“.

Проф. Албена Георгиева е експертът от българска страна, участвал в изготвянето на досието по вписване на съвместната кандидатура на Мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

“Зад това вписване стои един много дълъг процес на работа. Най-напред правихме две срещи в Румъния, инициативата за вписването – международното вписване на тази кандидатура тръгна от Румъния. Те ни поканиха на среща, най-напред през юни 2013 г., след това през ноември 2013 г. Освен Румъния и България участваха Молдова и Северна Македония – получи се много хубав екип. Бяха поканени Гърция и Сърбия, където също има мартеници, но те не си потвърдиха участието. Останахме само четирите държави“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.

“Уточнихме параметрите и кой какво ще издирва, защото изискванията са много сложни изискванията на документите са вписване в ЮНЕСКО. През декември месец 2017 г. беше вписана мартеницата“, посочва още тя.

“Добре е да се знае, че закичвайки се с мартеница, особено когато е дадена от любим човек, носим едно пожелание за здраве, обновление, за хубава година, за плодородие, късмет и щастие. Мартеницата много здраво ни свързва с хората, които обичаме и това е начин да им покажем внимание“, казва още проф. Георгиева.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Разговор на Мария Мира Христова със Стела Ненова и Албена Георгиева в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гл. ас. д-р Иглика Мишкова, обясни каква е мисията на музея, директно от работилницата на Националния етнографски музей.

“Може би това е празникът, който ни описва най-силно и сякаш носи най-прекрасен заряд. Мисията на музея е да бъде преди всичко музей на хората, който свързва общностите, където и да живеят те.

Следващата експозиция, която може да се види е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей. Това е изложба, която, от една страна, ще ни въведе в различни исторически периоди, от друга, ще запознае публиката с хората, които са работили в музея“, разказа тя в “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Разговор на Мария Мира Христова с Иглика Мишкова в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Съхраняваме народописан архив, който съдържа артефакти от началото на миналия век, още при създаването на Етнографския музей. В момента сме и в залите на образователния център, в голяма степен се опитваме да намираме формите и начините за запознаване от най-малките до малко по-големите посетители с наследеството и с традиционната ни култура“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.