На вчерашния 28 февруари беше открита изложбата “Да вържем мартеница…“ Тя е подредена в Националния етнографски музей, която представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна.
Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.
Проф. Албена Георгиева е експертът от българска страна, участвал в изготвянето на досието по вписване на съвместната кандидатура на Мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
“Зад това вписване стои един много дълъг процес на работа. Най-напред правихме две срещи в Румъния, инициативата за вписването – международното вписване на тази кандидатура тръгна от Румъния. Те ни поканиха на среща, най-напред през юни 2013 г., след това през ноември 2013 г. Освен Румъния и България участваха Молдова и Северна Македония – получи се много хубав екип. Бяха поканени Гърция и Сърбия, където също има мартеници, но те не си потвърдиха участието. Останахме само четирите държави“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.
“Уточнихме параметрите и кой какво ще издирва, защото изискванията са много сложни изискванията на документите са вписване в ЮНЕСКО. През декември месец 2017 г. беше вписана мартеницата“, посочва още тя.
“Добре е да се знае, че закичвайки се с мартеница, особено когато е дадена от любим човек, носим едно пожелание за здраве, обновление, за хубава година, за плодородие, късмет и щастие. Мартеницата много здраво ни свързва с хората, които обичаме и това е начин да им покажем внимание“, казва още проф. Георгиева.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова, обясни каква е мисията на музея, директно от работилницата на Националния етнографски музей.
“Може би това е празникът, който ни описва най-силно и сякаш носи най-прекрасен заряд. Мисията на музея е да бъде преди всичко музей на хората, който свързва общностите, където и да живеят те.
Следващата експозиция, която може да се види е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей. Това е изложба, която, от една страна, ще ни въведе в различни исторически периоди, от друга, ще запознае публиката с хората, които са работили в музея“, разказа тя в “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Съхраняваме народописан архив, който съдържа артефакти от началото на миналия век, още при създаването на Етнографския музей. В момента сме и в залите на образователния център, в голяма степен се опитваме да намираме формите и начините за запознаване от най-малките до малко по-големите посетители с наследеството и с традиционната ни култура“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Програмата "Проект за щастие 2025" на Института за терапия и експресивни изкуства предлага задачи и медитации, които всеки от нас може да изпълнява, с идеята да промени поне мъничко гледната си точка и да отстрани някои пречки пред това да се чувства по-удовлетворен от живота. "Всеки един от нас е обусловен от различни вярвания, предразсъдъци,..
Януари е един от месеците с най-много празници, а в Армения той е особено значим заради отбелязването на Рождество Христово на 6 януари. Водещата на предаването "Какво се случва", Милена Лекова, разказа в ефира на "Нашият ден" за празничната атмосфера в арменската столица Ереван. "Тук е неработен ден, времето е страхотно, слънцето грее и празничният..
Как две култури се обединяват, за да създадат своя миг, да преминат през граници и традиции. В своя подкаст епизод "БългариТЕ" Божидар Александров запознава слушателите с историята на Дарина от Йоаким Груево и Хавиер от Пеняфиел, Испания, открили красотата на културните особености и силата на обединяващите ни празници. Чуйте една любов,..
Васил Русев, познат като Чайката, отново ни провокира с необикновеното си чувство за хумор и яркото си въображение в най-новата си книга "Наливни истории". Сборникът включва над тридесет напълно различни разкази и поеми , които разкриват парадоксалното и чудатото в живота, както и фантастичното и необяснимото, но винаги погледнати през призмата на..
На днешния 2 януари се навършват 190 години от тържественото откриване на Първото светско училище в България, основано в Габрово. Това значимо събитие в историята на българското образование е реализирано благодарение на Васил Априлов, като негов съвременен наследник днес е Априловската гимназия. От ръководството на училището обявиха, че ще..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика . За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за..
Изпратихме вероятно най-успешната година за българската литература. Съвременните български писатели живеят сред богатство от жанрове, стилове и езици, а..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
