Какво означават българските ни национализми, комплексите и криворазбраният ни патриотизъм? Що за ценност е патриотизмът и как да защитим Отечеството си от разединение? Къде е обществото и защо гневът и недоволството облякоха народни носии и избраха да следват неясен идеал, като изпразниха от съдържание най-важните ни емблеми, с които трябваше да се гордеем, но и от които трябваше да се учим? Къде е тънката граница между патриотизъм и ксенофобски национализъм? И от какви фобии са обладани днешните патриоти?
Поводите да разговаряме по тези теми с доц. д-р Албена Танева, политолог и преподавател в Софийския университет, със Силвия Недкова, журналист от "Площад Славейков" и с проф. Евгений Дайнов, политолог и преподавател в НБУ, са както националният празник, който отбелязваме днес, така и стартът на предизборната кампания, от която ще очакваме различни послания, отправени от българските политици към електората.
Шумен или тих трябва да бъде патриотизмът и как да стане мост, по който да вървим към бъдещето?
Патриотизмът не е хоругва
Албена Танева: "Патриотизмът е хубава дума. А свободата е голяма дума и този патриотизъм, който ни отвежда към днешната дата, е свързан с мечтата за свобода. За тази свобода са жертвали живота си и са дали много голяма посока, с която все още можем да се равняваме. Левски е национална икона и той е национална икона не за да го разнасяме като хоругва, а за да се вгледаме и да проумеем какво ни е казал този либерален мислител. А той ни е завещал мечтата за свобода. Не само националната свобода, не само мечтата за самостоятелна държава, а за свобода на едно общество, в което има място за всички. /…/ Нима това не е патриотично? Нима не е патриотично да изградим едно хубаво общество, в което гледаме един на друг с уважение, а не си крещим? Когато разговорите, които водим, не са разговори, в които слушаме собствените си мисли. Диалогът не е да поставим много монолози един до друг."
С поглед назад
Силвия Недкова: "Аз имам една моя дефиниция за патриотизъм и тя е простичка: "Патриотизъм" не е толкова аз да се гордея с България, а да накарам България да се гордее с мен." И когато всички се опитаме да направим така, че да дадем нещо на България, когато го направим и го направим с цялото си сърце и с всичките си усилия, то тогава може би наистина ще бъдем патриоти. Защото в момента, по някаква странна причина, единствената проява на патриотизъм е погледът в миналото, а не погледът в днешното и в утрешното. Някак си сме се обърнали и гледаме назад, а когато гледаш назад, бъдещето не е пред теб. То е на тила ти и това фиксиране в историята, която дори не познаваме истински, и е дълбоко маскирано като патриотизъм, е една от най-големите пречки, според мен, за това да си подредим държавата наистина и тогава да се гордеем с нея."
Страхът от модерния свят
Евгений Дайнов: "В 21-ви век патриотизмът беше разкачен от идеята за модерен начин на живот и много хора дълбаят дъното от години, за да ни върнат там, където дори нашите възрожденците не са били – към потури, цървули, калпаци, които те не са носили. Невежество, липса на образование и да не забравяме, 45 години комунистически период, в който лоялността на българите трябваше да бъде насочена към великия Съветски съюз, а не към България. /…/
Фобиите на днешните патриоти са омраза и страх към чуждото. Чуждото са всички, които не изглеждат като теб, не мечтаят да ходят в потури, знаят някакъв друг език освен българския, чели са книги, за които ти не си чувал. Всичко това е превърнато в обект на омраза. Този патриотизъм, който ни го пробутват в последните години, е основан върху страх от модерния свят. Не стремление към него, както е било с нашите възрожденци, а ужас от модерния свят и опит да се живее в някаква землянка."
Целия разговор можете да чуете в звуковите файлове.
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
Антония Дончева и Стефан Караманов печелят вниманието на публиката, независимо от сцената, мястото или обкръжението. Двамата са с поне ход напред, с уважение и точна преценка за противника в играта. Като двойка в живота, бизнеса и творчеството – Антония и Стефан създават своя Замък за настолни игри и привличат отбрана публика. Последната познава..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg