Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Часът на Земята тази година застава зад местообитанията

За 16 поредна година се отбелязва глобалната инициатива, посветена на опазването на планетата ни. Милиони хора угасват светлините вкъщи, а знакови обществени сгради по света биват затъмнени частично или напълно. Това става всяка последна събота на месец март. Тази година "Часът на Земята" се отбелязва в над 7 хиляди града в 190 държави.

В България инициативата преминава под знака на усилията на WWF - България за възстановяването на местообитания.

На 25 март в България ще изгаси светлините от 20.30 до 21.30 часа.


Днес многообразието от живи създания на планетата и техните местообитания зависят почти изцяло от човека и неговите действия.

За последните 50 години 69% от дивите животни на Земята са престанали да съществуват.

Това показва докладът "Жива планета", публикуван през октомври 2022 от независимата природозащитна организация WWF.

От момента, в който започва работата си у нас преди повече от 15 години, WWF - България се бори за опазването на българската природа и нейните ресурси.

111 хиляди хектари, опазени от отсичане вековни гори са постижение на организацията в България, както и 2 милиона засадени дървета на територията на цялата страна.

Някога сред горите на България са живели величествени животни - рисове. Сега у нас рисове могат да се видят единствено на снимка, в документален филм или в зоопарк.

Царството на забравения рис – древните български гори – почти безвъзвратно е унищожено: незаконна сеч, строителство, магистрали, речни бариери, боклуци… Все по-малко диви места, все по-малко храна. Все повече опасности и почти никакъв шанс два риса да се намерят и да си родят рисчета.

В края на 2022 г. светът реши, че поне 30% от дивата природа на всяка държава трябва да бъдат опазени и защитени.

В България националните и природни паркове, резерватите и защитените територии, заемат едва 5% от територията на страната.

През януари тази година WWF - България внесе 10 предложения за обявяване на нови защитени местности в Стара планина, Златишко-Пирдопската котловина, Родопите, и по поречието на Марица.
Ако бъдат одобрени, България ще има шанса да опази почти 120 уникални вида животни, които обитават тези защитени местности . Това  ще даде шанс и на риса да се завърне и да създаде потомство.

Александър Дуцов в студиото на програма „Христо Ботев“
Разговарям с Александър Дуцов – старши експерт в програма "Опазване на видове и биологично разнообразие" на България на WWF - България.

Кога е имало рисове в България?

Ал. Дуцов:
"Последният балкански рис е бил застрелян през 1941 г. в Парангалица - Рила от германски войник.
Този подвид балкански рис в момента е в критично състояние с много малка популация, останала в Северна Македония, Албания и Косово.
Много усилия се хвърлят, за да се опази популацията там и да нарасне, но не таим надежда скоро по естествен начин този подвид да се появи обратно в българските земи."

Обаче фото капани са заснели рисове в България.

Ал. Дуцов:
"От 2002-2003 г. има доста сведения за отделни животни, които се появяват. Първоначално сигналите бяха в Западна България. Но става въпрос най-вероятно за животни, които имат карпатски произход. Това е друг подвид балкански рис.
Тези карпатски рисове вероятно навлизат у нас от Румъния и от Сърбия, в Сърбия вече повече от 40 години има установена популация."

Появяват се някакви снимки на убити рисове в ловджийски форуми. Тук не говорим за лов. Говорим за бракониерство.

Ал. Дуцов:
"Не би трябвало нито един ловец да го отстрелва, независимо по каква причина, видът рис не е обект на лов по никакъв начин, той е в Червената книга и е строго защитен от законите в България.
Неговото убиване или отнемане от природата е наказуемо. Стига да има кой да хване нарушителя.
Ако се работи сериозно поне 15 години, за да се подобри състоянието на местната популация на риса, която, ако успее да се възстанови и да придобие някакъв нормален статут, то тя би могла да служи за изходна популация за възстановяване и в други страни."


Преди време беше изготвен  план за действие за вълка в България, който е подготвен преди години от Сдружение за дива природа Балкани и WWF – България. Какво стана с този план и какво е положението с вълците в България?

Ал. Дуцов: "
В цяла Северна Европа, Америка и Азия живее един вид – сивият вълк.
Във всички страни от ЕС вълкът е със статут на защитен вид, който може да се отстрелва при дерогация, т.е. като изключение, ако се докаже че има стабилна или нарастваща популация от вълци, тогава държавата предприема мерки за намаляването ѝ.
Всяка година в България се дават доклади за числеността на вълците и един път на 10 години се прави цялостна оценка на благоприятното природно състояние от Министерство на околната среда и водите.

Вълкът е много мобилно животно, той може да измине по 60-80 км на ден километра, дори повече, ако се наложи.
От една страна е добре, че го имаме, защото през 50 те години на 20 век е бил напълно избит със стрихниновите кампании, останала е много малка популация около границите ни с Гърция и Турция, но след това лека полека видът започва да се възстановява.
В момента има вълци в почти всички подходящи местообитания в България.
Според някои ловни среди вълците у нас са над 2000, но реално не са повече от 1000 според нас, защото една глутница е от 4 до 6 животни и индивидуалната им територия е от над 100 квадратни километра, която те активно пазят, охраняват и не допускат други глутници.

Освен това генетични проучвания на вълци показват в ДНК им наличие на кучешки и на чакалски гени, което означава, че вълчата популация не е в най-добро състояние, щом се случва да се смесват с други видове.
Хибридизацията най-вероятно се случва, когато вълчата двойката бъде разбита по време на размножителния период и тогава най- вероятно единият партньор намира някаква алтернатива.
Иначе вълчите двойки са стабилни, хетерозиготни, което означава, че има богато генетично разнообразие в една глутница.
Основния проблем у нас е, че вълци се отстрелват и по време на размножителния период, което разбива структурата на глутницата."

От една страна сивият вълк е в Червената книга за застрашени видове, а от друга страна е разрешен за лов, как става така?

Ал. Дуцов: "
Просто българската държава смята, че популацията на вълка е стабилна и че трябва да се контролира, за да не нараства повече.
А планът за действие за вълка беше консенсусен, бях поканени и ловните среди, и горските. В него има доста компромиси от всяка една от страните, но остана един единствен компромис – искахме забрана за отстрел на вълци по време на размножителния период.
Тази забрана остана в плана за действие, но заради нея този план не се подписваше повече от шест години, заради възражения от страна на ловното лоби.
Най-после планът за вълка беше подписа по време на последното редовно правителство, подписа го Борислав Сандов като министър на МОСВ.

Часът на Земята е едно символично действие, с което ние показваме своята съпричастност. То няма да окаже кой знае какъв ефект върху енергийния баланс на планетата.
Но с него демонстрираме съпричастност и желание да работим по отношение на опазване на околната среда."


Всеки, който има желание, може да влезе в страницата на WWF - България, където ако направи дарение, ще получи и подарък – плюшен рис.

А дарителите ще бъдат информирани за всичко, което се прави със средствата им.

Кампанията Часът на Земята на WWF - България се реализира с медийната подкрепа на БНР, БНР - Благоевград, БНР - Бургас, БНР - Варна и БНР - Видин.

Снимки: WWF – България, Ася Чанева

По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Салатата на милионера – с Максим Бехар от Сейшелите до България

Максим Бехар, който е почетен генерален консул на Сейшелите, представи първата у нас книга с гозби от екзотичните острови. И не само. Гозбите са съчетани с любопитни истории. Разговарях с Максим за "Сейшелски рецепти и още за "Рая на Земята". Пред "Покана за пътуване" Максим Бехар призна, че обича островния живот, но повече обича България. Той..

публикувано на 08.06.23 в 08:40
Лобното място на Христо Ботев

1876-а – между историята и митологията

Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се..

публикувано на 08.06.23 в 08:25

Прочети ми с пръсти

За поредна година Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" организира състезание по изразително четене на художествена литература на брайл – "Прочети ми с пръсти". В предизвикателството се включиха незрящи хора. Всички те, обединени от любовта си към брайловото писмо. Участниците се превъплътиха в образите от текста, паднал им се по..

публикувано на 07.06.23 в 18:09

"Рентгеновите лучи"

Малко познатото стихотворение на Иван Вазов, писано преди 123 години, бе отправната точка в разговора ни с доц. Марин Пенков . Началникът на Отделението по образна диагностика в болница "Свети Иван Рилски", ерудиран и амбициозен млад лекар, акцентира върху новите и авангардни технологии в рентгенологията, успеваемостта и точността при поставяне на..

публикувано на 05.06.23 в 15:09

А може би трябва да поговориш с някого

Книга за психотерапията, която самите психотерапевти харесват - така сбито и по журналистически можем да опишем книгата "А може би трябва да поговвориш с някого" на американската авторка и психотерапевт Лори Готлиб. Книгата далеч не е само за специалисти. Готлиб разказва увлекателно, честно и с уважение за пациентите си – реални хора, а не..

публикувано на 04.06.23 в 09:20