Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Надежда Христова

Всяко нарушение на екологичното законодателство е с висока степен на обществена опасност

Какви законодателни промени, уреждащи режима за защита на природните територии, трябва да бъдат направени? Какви са проблемите на административната принуда, прилагана за опазване на защитените природни територии? 

Гост на "Законът и Темида" е доц. Надежда Христова, експерт по административно право, преподавател в УНСС и консултант на юридическото предаване:

"Мерките за административна принуда, които се прилагат за опазването на защитените природни територии, не са достатъчно строги. Като че ли държавата е абдикирала от този проблем. Всяко едно нарушение на екологичното законодателство е с висока степен на обществена опасност

Доц. Христова цитира думите на проф. Кремер, според когото: "Природата може да оцелее без човешките същества, но те не могат да оцелеят без природата".

Категории защитени природни територии, съгласно българското законодателство

"Съгласно действащия към момента Закон за защитените територии, който регулира правния режим, съществуват 6 вида защитени природни територии – националните паркове, природните паркове, резерватите, поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности

Този закон е от 1998 г. и до момента е претърпял над 20 изменения. По мое мнение, самото наименование на закона не е сполучливо, защото не насочва към конкретния вид защитена територия. Аз си позволявам да наричам защитените територии "защитени природни територии". По този начин те се отличават от други защитени територии по други закони – например архитектурните резервати, по Закона за културното наследство, санитарно-охранителните зони, по Закона за водите... Смятам, че за в бъдеще наименованието на закона е уместно да бъде редактирано, за да насочва към конкретния вид защитена територия. 

В Република България защитените територии се обявяват със заповед на министъра на околната среда и водите. Обявяването на защитените природни територии е фактически тяхното конституиране – поставянето на определена територия под специален режим на защита и охрана, а целта на самото обявяване е да се защити територията от отрицателно антропогенно въздействие. Обявяването се извършва при наличието на определени материално-правни предпоставки и те се уреждат в Закона за защитените територии. Реално, те представляват изискванията, на които следва да отговаря една територия, за да бъде обявена като защитена."

Какви конкретни мерки на административна принуда се прилагат за опазването на защитените природни територии? Кои са най-честите екологични правонарушения? Достатъчно ефективни и строги ли са мерките за административна принуда, които се прилагат за опазването на защитените природни територии? Липсва ли диференциран и систематичен подход при регламентирането на административната принуда? Какви са слабостите на законодателството, уреждащо режима на защитените природни територии? Откога не е актуализиран размерът на санкциите? Какви промени трябва да се извършат в Закона за защитените територии?

На тези и още въпроси можете да чуете отговорите в звуковия файл.

Снимка – РИОСВ Хасково и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53