В края на една от приказките, в която Настрадин Ходжа откраднал теленцето от Хитър Петър, се разказва, че Петър изпратил едно писмо до Настрадин. И в писмото, освен някои пояснения, било написано и това: "Ние можем да се шегуваме един с друг, но нека да не се крадем и лъжем." Как днес възприемаме образите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа? И можем ли да усетим, да забележим тънката граница между шегата и лъжата?
В предаването вървим по следите на хумора и шегата с доц. д-р Петко Христов, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките и с историка Румен Дечев. Говорим за това, на какво се е смял народът в недалечното минало, на какво се смее сега и …защо.?!
Гостите разказаха някои интересни истории за раждането на този празник на веселието. Според тях можем да се доверим на някои изследователи, които приемат, че традицията за 1-ви април постепенно се заражда още по времето на античния Рим. В първите дни след пролетното равноденствие се отбелязвало настъпването на пролетта с маскаради, по време на които на всеки участник в тези празници било позволено да имитира когото си поиска и да се представя за такъв, какъвто би искал да бъде.
Други считат, че осмиването на човешката разсеяност и незнание, тръгват от Франция още през 16 век, когато Нова година започнали да посрещат на 1-ви януари, а не както е било – през последната седмица на месец март – поради това, че и Франция по това време приела Григорианския календар. И на онези, все още не разбрали тази новост, се подигравали и осмивали. Има и друга френска следа – рибките, в началото на месец април много по-лесно се ловели на въдицата. И по този повод в тези дни, на по-наивните и по-лековерни хора залепвали тайно хартиена риба и публично ги осмивали по всеки възможен повод.
Доцент Петко Христов и Румен Дечев споделиха и своя опит от срещите си с пиперливите шеги, на какво обичат да се смеят и кое е тъжното в живота днес.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg