Загубени в езика ли сме, или пренебрежението ни към него е голямо? Играта с думите, които превръщат истината в лъжа. Защо не сме научени да подхождаме аналитично към казаното и написаното? Какво означава критичното мислене? Кога експертната реч се легитимира и кога се намалява доверието към автора? Къде е общото между пропагандата, медиите и (не)достоверността?
Андреана Ефтимова, професор по медиен език и стил във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", е гост в "Мрежата" и поводът за тази покана е новата ѝ книга "Твърдят запознати – езикови маркери за (не) достоверност на медийния текст".
"В тази сложна ситуация, споделя тя, в която ставаме все по-малко сигурни в интерпретацията на медийните послания и все по-объркани в търсенето на точна, обективна и вярна информация, осъзнаването, че текстът разполага с механизми за ориентация в достоверността на съобщението, е все по-належащо."
В публичното пространство се злоупотребява изключително много с езика
"Насочих вниманието си към езиковите средства и как те могат да ни ориентират по отношение на достоверността на информацията, защото много колеги по време на пандемията насочиха вниманието си върху проблема за фалшивите новини, дезинформацията, алтернативните факти, а и други понятия избуяха, като пропагандата, например, защото сме съвременници на една война, която повдигна и този въпрос. И специалисти, и неспециалисти усилено търсим някакви начини, чрез които да се справяме с този поток от информация, която в голямата си част е фалшива.
И аз, като човек, който се занимава с медиалингвистика, си помислих, че езикът е един от най-важните, и най-добрите начини, по които можем да се ориентираме в информацията, която получаваме. Поставих си няколко цели в това изследване и направих няколко интересни експеримента, които вероятно ще бъдат интересни и на слушателите.
Един от тях беше да избера няколко наречия и няколко словосъчетания, които често се появяват в текстовете, които обменяме публично, в журналистическите текстове също ги срещаме, и се допитах до своите студенти дали тези езикови средства ги ориентират в достоверността на текста. Спрях се на думите: ЕКСКЛУЗИВНО, СКАНДАЛНО, СЕНЗАЦИОННО, ШОКИРАЩО – етикети, които обикновено се лепват на материалите, за да предизвикат вниманието на аудиторията. Резултатите бяха много любопитни."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР и Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
