Театрална работилница "Сфумато" ще излъчи пълната филмова версия на авторския танцов танго-спектакъл "TANGOMACHINE" – на 13 юли от 19:00 часа. Уникален не само за България, но и за света, той изследва в дълбочина естетиката на аржентинското танго, неговата история и еволюция. Целият спектакъл се изгражда върху взаимоотношенията между мъжа и жената. Танците в него отразяват различните периоди от житейския път на една връзка, а тангото служи като учебник по живот.
С "TANGOMACHINE" Ивайло Александров и Габриела Панчева от LAOKOONTANGO, автори, хореографи и изпълнители, изразяват величието на танца. За тях тангото не е просто национална култура на Аржентина или социален танц, който се танцува по т.нар. "милонги", а една истинска естетическа революция. Затова в спектакъла си те обединяват елегантността на класическото танго с екстравагантността на Tango Nuevo – тангото на младите, за да покажат безграничността на танца.
След 25 изиграни спектакъла идеята за тази безграничност достига дори нови измерения, защото пълната филмова версия на танцовия танго-спектакъл ще надскочи мимолетността на театралното изкуство и ще го превърне във вечност.
Във филма са използват всички възможности, които предоставя окото на камерата – зрителят може да види мащабността, но и да се затвори в детайлите. Заснет от девет гледни точки с шест камери, той показва всеки компонент от танца, Знаците могат да бъдат разчетени, а магията на действието – усетена. Камерите танцуват заедно с Ивайло Александров и Габриела Панчева.
"Тангото е изключителна емоция, така че, ако човек иска да се чувства жив, да изпита нещо в този забързан свят, който го обстрелва с какви ли не неприятни неща, танго и танцът могат да му донесат красота в този ден и да се потопят в един различен свят – малко по-красив и хармоничен", казва Габриела по повод филмовата версия на "TANGOMACHINE".
По нейни думи човек се развива чрез танца и в живота, а взаимоотношенията все повече се заздравят.
Ивайло Александров обяснява това, като съпоставя тангото и идеята на спектакъла с даоизма и неговите притчи:
"Липсва ни хармонията, която е необходима, за да полетим в крайна сметка. Нещата трябва да бъдат оставени да бъдат такива, каквито са създадени от природата. Танго е един от шедьоврите на тази природа. Той е създаден по някакъв начин от менталността на живи хора, но тези живи хора са търсили дао. Те са търсили хармонията в душите между двама души, за да може тази хармония да бъде изразена посредством танца. Танго е това – хармония и величие. Дао."
Тангото е алтернатива на всяко сценично действие – в хореографско отношение, в музикалната история, значимо е и не спира да търпи развитие. Има и екранна история, за която филмовата версия на "TANGOMACHINE“ по един или друг начин ще допринесе. Хората, които са му се посветили, не спират да изследват изразните му средства и да спомагат за революцията му.
"Тангото не стои не едно място, то се развива перманентно. Точно това е причината, поради която създадохме "TANGOMACHINE". Това е причината, поради която решихме да покажем не просто нашата версия на тангото, а да покажем на какво е способен един хореограф, танцьор и изпълнител благодарение на естетиката и технологията на тангото. Тази технология е безкрайна, тя е необятна като океан. В нея можеш да твориш по какъвто начин искаш, с когото искаш, където искаш и каквото искаш. Винаги можеш да създаваш "TANGOMACHINE", казва Ивайло Александров.
В "Артефир" той за първи път каза, че "TANGOMACHINE“ всъщност е замислен като част от трилогия:
"Ще бъде още по-пищно, по-занимателно, по-впечатлително и сензационно. Живеем в XXI век, така че ще си позволим лукса да използваме всички технологии, които векът ни позволява. Освен киното, което вече е част от естетиката на "TANGOMACHINE".
Ивайло Александров и Габриела Панчева играят спектакъла за първи път преди три години. Благодарни са на Театрална работилница "Сфумато", която е с тях през целия път – от създаването на "TANGOMACHINE“ и превръщането му в нещо много "сфуматофско" до филмовата версия на танго-спектакъла; както и на патрона им – Посолството на Аржентина в България.
Освен филмова премира на Ивайло и Габриела от LAOKOONTANGO им предстои дългосрочно пътуване в меката на тангото. Там, където то е национална култура и има своите извънвремеви и метафизични измерения. Ще пътуват до Буенос Айрес и Монтевидео и са готови за цялата неизвестност, която ги очаква.
Повече чуйте в звуковия файл.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg