Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Другият сън" на Владимир Полеганов се претворява във визуален пърформанс

7
Снимка: @toplocentralata

"Другият сън" на Владимир Полеганов ще се претвори във визуален пърформанс на сцената на Топлоцентрала на 12 и 13 юли. Тогава въпросът за това какво се случва с човешкия ум, когато бъде разчленен, разхвърлян и сглобен повторно в дигиталното, който е повод творческите колективи "Съпромат" и "Космотехника" да се срещнат в това изживяване с отворена структура, т.е. без начало и край, ще провокира и публиката да се замисли.

Всеки от нас е свикнал да доизгражда идентичността си и собствената си роля в обществото, както и тези на другите, в съзнанието си. Възприема света чрез информацията, която получава през визуални кодове и личното си възприятие в реалния живот. По всичко личи обаче, че в дигиталното пространство правим нещо много сходно, просто инструментите са други. Но как боравим със сетивата си, когато станем посредник между измеренията?


"Всички имаме някакви ежедневни преживявания, в които си делегираме страшно много от сетивата и паметта на устройства, с които работим. По съвсем различен начин гледаме с очи, снимаме с аналогова камера или с телефона, когато просто щракаме някакви неща на улицата, за да ги запомним и да се сетим за тях след това", каза в "Артефир" Константин Георгиев от "Косметехника" и подчерта, че този тип преживявания на света, които уж са много директни, а всъщност ни изкарват все повече посредници, очевидно се променят.

"Това е едно от нещата в книгата на Владо,  които супер много ни дръпнаха към нея и ни привлякоха и четиримата – и нас със Сашо, и Миша и Борис от "Съпромат". А вече дали сетивата ни са по-добри или по-лоши, по-закърнели – това е може би въпрос на абсолютно субективно и индивидуално преживяване."

На 12 и 13 юли всеки желаещ може да се потопи в "Другият сън", и то по всяко време между 17 и 22 часа. Може свободно да влиза и излиза от залата според собственото си желание и темпо. Там ще види образа и ще чуе гласа на Марий Росен. Формата на визуалния пърформанс идва от идеята на създателите му той да остане напълно верен на книгата.

"Това един от рисковете, които поехме, донякъде наложен и от самата книга, която има прекрасна структура. Тя е един безкраен монолог на едно съзнание, сглобено през спомени и останки, такова съзнание, което тепърва започва да осъзнава себе си и света наоколо. Това беше силно невъзможно да го поставим на сцена по конвенционален начин, ако искаме да сме верни на текста", каза още Константин Илиев и добави:

"Нямаме търпение да видим как ще реагира публиката и какво точно ще се случи. Ние сме задали един ход и имаме много конкретни представи какво очакваме. (…) Едно от нещата, които са ни много важни, е всъщност тези въпроси, които толкова много човъркаме концептуално и прочее, да им вкараме преживелищен слой. По време на подготовката много разговаряхме за тази книга с различни хора и литературоведи, включително проведохме няколко публични дискусии. Т.е. много сме я обговаряли през думи, но много рядко сме имали възможността да я атакуваме през едно такова наистина преживелищно и емоционално ниво."

"Другият сън" на Владимир Полеганов е психологически роман, маскиран като фантастичен. Неговата крайна цел е, след като изпита паметта и желанията ни, както и възможността да ги поверим на технологиите, да ни върне към познатата ни реалност. Дали обаче в тази реалност бъдещето неусетно не е станало част от ежедневието, а невидимото непознато не управлява всяка наша човешка дейност? Дали разстоянието между съзнанието и сърцето не е вече безкрайно?

"Това, което взимаме от книгата, е изходната позиция на едно разхвърляно съзнание и неговите спомени и даваме възможност на публиката да си ги сглоби. Да сглоби и процеса на сглобяване. Докато работихме, сме се опитали да бъдем максимално верни и на чисто технологичните детайли – как работи съзнанието, включително и изкуственото такова."

Визуалният пърформанс не дава конкретен отговор на въпроса трябва ли да съберем мислите и спомените си, когато се разпръснат, защото това би поставило някаква рамка, а такава реално няма. Що се отнася до въпросите за сънищата, тук е повече от ясно – човек се впуска в съня на книгата, но не може да бъде сигурен, че знае от коя страна на съня ще се събуди.

Изкуственият интелект се развива скорострелно и всичко онова, което ни дава, а и взема, това неизвестно все още, може да ни отведе и към ужаса от чуждото, и към удивлението от него. А къде е тънката граница между утопичното и дистопичното и защо много често утопичния принцип на едни хора би могъл да доведе до много дистопичен свят – това са питания, които имат реални политически измерения днес.

"Потенциалът в технологиите върви и в двете посоки и много зависи от това какво точно ще решим да правим като общество с тях. Зависи какво решим на колективно ниво да оставим такова – каквото е, и къде искаме да ги парираме. Тези технологии не са някакъв самостоятелен домейн на съществуване, те са си точно толкова част от живота, колкото и социалното, политическото, културното. Хора ги правят, хора ги тестват, хора ги мислят. Не плуват във въздуха като облаци, които идват от нищото и изчезват зад хоризонта", обясни Константин Илиев.

В звуковия файл можете да чуете още от него.

Снимки: ФС на Топлоцентрала
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10