Натюрмортът "Да живее животът" с кървавочервените дини носи белезите на болезненост. Той красноречиво описва голямата любов, която Фрида Кало – една от легендите на XX век, изпитва именно към живота. Тя го рисува в края на дните си, легнала и в постоянна възбуда от морфина. Платното, оценено на 1,5 млн. долара, вероятно е направено за първата ѝ самостоятелна изложба през пролетта на 1953 година в Мексико. По това време Фрида не може дори да стои права, но въпреки това отказва да пропусне откриването на изложбата. Пристига с линейка и прекарва вечерта в легло, от което празнува и разговаря с гости си. Не е случайно, че тази жена е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил. Както в творчеството, така и в личния си живот.
За този свят на Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, провъзгласи себе си за "дъщерята на революцията", вече можем да четем в книгата на Кармен Доминго "Фрида. Да живее животът!". Тя изцяло предава болката, силата, таланта и екстравагантността, превърнали мексиканката в световна икона.
Книгата излезе на български език, след като Александър Александров и Савина Николова от Orange Books се влюбват в художествения биографичен аудиосериал за живота на Фрида, в който чуваме историята ѝ от първо лице, но през гласа на актрисата Ана Пападопулу в платформата на Storytel. Оригиналното съдържание е създадено по биографията на легендарната художничка, вдъхновена от дневниците, които пише от смъртния си одър.
"Фрида. Да живее животът!" разглежда професионалния път на Кало, но най-вече нейната връзка с Диего Ривера и цялата зависимост, която произтича от великата ѝ, всепоглъщаща, дори отровна любов с не по-малко знаменития творец. Връзка, в която ставаме свидетели на израстването на Фрида като художник, но и на покорството ѝ, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Ривера, скована от страх да не бъде изоставена. А тази на външен вид слаба и дребна жена, която се ражда със спина бифида, после се разболява от полиомиелит, оживява след зловеща катастрофа, бори се със своята парализа и понася десетки операции, дори не е изпитвала страх.
Феноменалната ѝ история, белязана от любовта към Ривера и страданието, отразено в творчество ѝ, е побрана във въпросната книга на Кармен Доминго, преведена от Веселка Ненкова и редактирана от Даниела Радичкова. Премиерата ѝ беше на рождения ден на Фрида Кало на 6 юли и успя да отпразнува живота. Гостите на празника имаха късмета да си направят венци от цвята и да заприличат на Фрида, или най-малкото на част от нейна картина, защото възможностите за уникални снимки на тематичен фон не бяха никак малко, да опитат коктейлите Фрида и Диего и да вкусят от типичната мексиканска кухня.
Всеки, който се зачете във "Фрида. Да живее животът!", ще разбере, че жената, създадена от болка и красота, която има цветя в косите и картините си и прави всичко от любов към живота, е положила началото не само на ново направление в живописта, но и в модата. Затова се нарежда както между едни от най-известните жени творци на миналия век, така и сред най-известните модни икони за своето време. Дори е сред любимите икони на феминизма, въпреки че е далеч от активистките движения. Известна е с широките си пъстри дрехи, гъстите сключени вежди и необезпокояваното мъхче над горната устна. Често е облечена с фолклорна носия и индиански накити и винаги е гордо изправена, с поглед, който едновременно привлича и дистанцира.
В картините си Фрида съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. Изобразява битието си, белязано от болка, по един изключително изразителен и реалистичен начин. Творчеството ѝ наподобява личен дневник, в който тя разкрива своите страхове, травми и физическа болка. Кало създава 144 картини, като 55 от тях са автопортрети. Всъщност тя е художничката, рисувала най-много себе си: в национален костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. Автопортретите ѝ интерпретират разрушената ѝ физика през призмата на изкуството.
"Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам – означаваше да се освобождавам от него“, казва Фрида.
Именно творчеството ѝ разкрива тайните на свят, разпънат между символи – като черния котарак, който олицетворява дявола; маймуната, която представлява либидото и е често срещана в произведенията ѝ, тъй като в мексиканската митология тя е символ на похот; колибрито, символ на любовта; пеперудите и сърните, разкриващи женствеността, както и детайлите от изключително болезнените ѝ физически изживявания. И разбира се, Диего Ривера, втората голяма катастрофа в живота ѝ. Образът му често витае из нейните картини заради бурната им любовна връзка. В произведението си "Автопортрет като техуана, или Диего в моите мисли" Фрида дори поставя лика на своя любим на челото си – точно над сключените вежди, където според индийците се намира третото ни око.
В написаната от Кармен Доминго история става ясно, че неподвижността вследствие на катастрофата се оказва и моментът, в който Фрида се отдава на изкуството. Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Увлечена по теориите на Фройд, мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, тя е и първата мексиканка, преминала курс по психоанализа, но в действителност прави това чрез картините си и пламенната си любов към мъжа, който е целият и свят.
Фрида Кало оставя трайни следи в историята на съвременното изкуство. Днес нейни картини има в Париж, Ню Йорк, Канада, Лондон – удивителни, колоритни и загадъчни приказки за един невероятно силен дух и самобитен талант. Затова и завинаги ще бъде една от най-значимите личности на нашето време. Неведнъж пречупвана от съдбата, но с непобедима воля за живот, тя казва: "Крака... за какво са ми те, когато имам криле?", и думите ѝ отекват в онези от нас, които ще продължаваме да я виждаме като жената, която не познава идеята за жертва, а само за същност и тоталното надмощие на порива за живот над всичко.
А за това как ни учи на любов точно към живота и за самата книга, в която пише всичко това, чуйте в звуковия файл.
"Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб."
Снимки – Orange Books"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg