Еверест, със своите 8848 метра, е синоним на връх във всякакъв смисъл. Да го допусне до себе си е мечтата на всеки алпинист, но дори и обикновените хора лелеят да се докоснат до строгото му величие. Някои дори успяват. И се завръщат със… смирена гордост.
Защото достигането и до подножието на Еверест е алманах с житейски уроци. Издателката Жана Иванова участва в духовна експедиция, част от която се изкачи до базовия лагер и се върна с преживявания, които дълго ще осмисля.
Пътят към Еверест е особено труден за хора, които нямат тренинга на алпинистите. Жана Иванова споделя някои от триковете, на които са ги научили шерпите как да не паднете в плен на височинната болест.
Връх Еверест, известен на непалски като Сагарматха и на тибетски като Чомолунгма, пресича границата между Непал и Тибет в Хималаите. Звучи шокиращо, но царството на лавините и ледопадите е доста близо до Екватора. Учените изчисляват, че Еверест е на 50 до 60 милиона години, направо младеж по стандартите на геологията.
На 8848 м има приблизително една трета от атмосферното налягане, което съществува на морското равнище. Това значително намалява способността на катерача да вдишва достатъчно кислород. Поради тази причина човешкото тяло не е в състояние да остане продължително време на височина над 5791 м.
Шерпът Псанг Дава, който е водил експедицията на Жана Иванова, е най-големият му конкурент на рекордьора Ками Рита, успял да изкачи Еверест 28 пъти. Един път повече от Дава. "Времето е най–големият ни враг и приятел едновременно, казва шерпът. – От десетилетия наблюдавам небето, как се движат облаците, разумно ли е да се тръгне в този момент и да понякога за съжаление се налага да изчакаме, да се забавим."
Какви са житейските поуки от достигането на базовия лагер ще разберем от Жана Иванова.
Не само от думите на издателката се убеждаваме, че Еверест става все по-достижим. Само в последния месец трима глухи алпинисти изкачиха върха – един малаец и двама американци. Това става след като Върховният съд на Непал отмени забраната хора с увреждания да покоряват планината.
Да, броденето из Хималаите е приключение на духа, преживяване, което оставя дири в съзнанието. А издателката Жана Иванова не само има куража да поеме по този път, но и вътрешната сила на осъзнаването.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg