От чист егоизъм ли преследваме страстта – защото искаме да усетим колко сме живи и по този начин да се почувстваме и велики? Какви са капаните на привързаността в една връзка и успяваме ли да се завърнем към себе си след тежка раздяла? От раздялата ли всъщност ни боли повече, или от идеята за самотата – сякаш губейки другия, губим не него, а собствения си смисъл в живота? Кога се обезличаваме в човека, когото обичаме, и кой наистина може да каже кое е правилно в любовта? Но преди всичко – във въпросната любов може ли да става въпрос за чест?
Такива въпроси провокира в зрителите постановката на "Театър 199" "Чест", която се игра на сцената на 39-ата "Аполония". Неин режисьор е Ивайло Христов.
В първото публично четене на пиесата, създадена през 1995-а от Джоана Мъри-Смит, която тогава все още учи по програмата за писане в Колумбийския университет, участват Мерил Стрийп, Сам Уотърсън и Кира Седжуик. В българския прочит главни действащи лица са Кристина Янева, Владимир Карамазов, Каталин Старейшинска и Елена Хрант. Премиерата на "Чест" по Мъри-Смит е на Бродуей е през 1998-а и тъй като оттогава пиесата е поставена в повече от 30 страни по цял свят, настъпи момента тя да се изиграе и в рамките на Празниците на изкуствата в Созопол, разбира се, в интерпретацията на Христов.
Където и от когото да се играе тази пиеса обаче, тя винаги разказва една до болка позната история – мъж, който навярно изживява криза на средната възраст, напуска жена си за млада и сексапилна девойка. При това след 32 години брак. Всичко се случва внезапно, докато си вгледан в бъдещето, което се оказва съвсем обикновено настояще, и разбираш, че тепърва ще преминаваш през изпитания, за да откриеш дълбокия смисъл на обичта.
Пиесата деликатно и с хумор изследва тези изпитанията. Но въпросът с мястото на честа в любовта, а и в раздялата остава.
"Все още има такива форми и се надявам да има. Просто това е проблем на обществото, защото в момента то е стигнало до някакъв етап, в който хората не са много честни с хората до себе си. Не се интересуват от неща като чест и достойнство. Мисля, че всички са станали в голяма степен егоисти и горе-долу мислят преди всичко за себе си. В това няма лошо, но смятам, че дори в една раздяла нещата биха могли да бъдат много цивилизовани и честни. Да се излезе от цялата история с чест и достойнство, а не с лъжи и оскърбление", каза в "Артефир" Владимир Карамазов. Според него хората в онова време не са достигали до крайностите, които днес наблюдаваме в отношенията им.
"Представления като "Чест" имат голям смисъл в българския театър, защото то е просто представление с проста тема, без никакви ефекти. И това, което чух след премиера му, беше, че доста са се загубили такъв тип постановки, в които словото е на преден план и се чува текст, какъвто вече в ежедневието няма къде да чуем. Това е хубаво, защото все пак театърът е това – текст, действие. Театърът се занимава с темите, които занимават хората, и точно този тип представления могат да ти отключат отговор на въпрос, който те е мъчил много дълго време", добави още актьорът.
В звуковия файл Владо Карамазов също дава отговори на въпроси:
- обичаме ли другия, или по-скоро представа си за него?
- каква е природата на твореца и защо е толкова лесно да хлътне по възхищението, което другите изпитват към него, а и да се оправдава с крайностите, в които всички очакват да изпадне?
- журналистиката трябва да създава стереотипи или да ги пречупва?
- дали в действителност пътят на сърцето е правилният път?
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично положение (Кома)". Комедията, режисирана от Теди Москов, ще се играе тази вечер от 19:30 ч. Преводът на пиесата е дело на Михаела Кацарова. Сценограф е Свила Величкова. Ролите изпълняват..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в Камерна зала на Софийската опера и балет. Музиката е на проф. Благовеста Константинова , за която това е оперен дебют, а либретото е на Цонка Великова. Хрисимир Дамянов и Силвия Тенева..
Приказките на Оскар Уайлд не остаряват и продължават да са любимо четиво на поколения почитатели на словесното му майсторство. Те притежават притегателна сила, очарование и мъдрост. Наскоро се появи ново издание на "Всички приказки на Оскар Уайлд" силюстрации на Ясен Гюзелеви внов превод на Жечка Георгиева. Книгата включва двата сборника "Щастливия..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg