Чудото на езика и на "Аполония" 2023

"Писателят трябва да има ухо и сърце за тези топли истории, които пазят дъха на устата, която ги е произнесла, за да ги понесе и предаде нататък, особено в днешното време, в което свидетелите си отиват. Колкото повече забравяме, колкото по-малко памет имаме - толкова повече миналото се връща и се пълни с кръв. Чрез историите, които пишем, можем да произвеждаме памет и така да превърнем културата на страданието в култура на състраданието."

С тези думи Георги Господинов се обърна към Светлана Алексиевич в Художествената галерия в Созопол във вечерта, в която беларуската журналистка и писателка, носител на Нобеловата награда за литература за 2015 година, се срещна с българската публиката на "Аполония". На следващия ден, отново там – в двора на морската галерия, в разговор с Иван Ланджев той разказа за международния Букър и за чудото на езика.

Господинов каза, че още не е осмислил наградата и дори изпитва притеснение от случилото се, но все пак историите, свързани с литературното отличие, са хубави истории. Част от чудото всъщност е, че награждаването беше в навечерието на 24 май. И когато човек е на такова място и му се случва такова нещо, той мисли за езика, от който идва.

На български език, не пропусна да подчертае писателят, може да се говори за големите неща по същия начин, по който го правят и другите езици.

Наградата за "Времеубежище" в действителност е радост заради книга и именно това я прави още по-важна. Все пак културата е стока от първа необходимост.

Георги Господинов искаше да говори и за другите в тази среща с публиката – за тези преди, които са повярвали на времето в него, и за тези след, които тепърва ще вярват.

Отново припомни и че най-доброто на писането е възможността да минаваш нататък и да произвеждаш памет. Винаги е хубаво обаче да тръгнеш от изгубената родина на детството. А когато пишеш за нея, трябва да се върнеш в онова тяло, в онази своя височина. Тук не по-малко важно е да не забравяш, че ако се забелязваш, то е защо си стъпили на ръба на гиганти.

Какво ни дават поколенията преди нас и защо са ни важни, е въпрос, за който трябва да се пише. За него Георги Господинов говори в документалния запис от срещата с публиката на 39-ата "Аполония", който можете да чуете в звуковия файл.

В него той разказва още за:
• българско чувство за вина и мисълта, че сме някак по природа виновни;
• защо да градиш общност върху съзнание за заедност, е страшно важно;
• голямата радост човек да открие друг човек, който пише;
• всяка следваща книга, която е друго, по-трудно ниво;
• срещата с жената на Георги Марков - Анабел, и минутите, които остават;
• защо Лондон е труден град за българските писатели;
• какво стои зад думите "Благодаря Ви заради Европа!";
• за клишетата и двете страни, които носят вина за тях;
• каква е причината, когато очакваш да станеш шампион по нещо, да ставаш шампион по тъга;
• защо всъщност тъгата стана общо място;
• прочетеното, което също ражда спомени, понякога по-важни от тези, които провокира написаното;
• и за провалът като естествено състояние на пишещия.

В рамките на Празниците на изкуствата Георги Господинов проведе втория си майсторски клас по творческо писане след този през 2021 година. Седем бяха младите автори, които той избра да се включат в него - Александър Арнаудов, Анжелина Бъчварова, Ани Динева, Емилия Найденова, Камелия Панайотова, Михаела Илиева и Христина Йорданова.

По думи на Господинов тези уроци всъщност са по-скоро занимания по това как да гледаме света и от какъв ъгъл и как да му разказваме историите. Упражнения по това да влизаш в себе си и да имаш смелостта да напишеш личната си история, защото всеки носи такава и тя е неизчерпаема.

Това, което той се е постарал да им предаде от личния си опит, е колко трудно ще бъде в часовете самота по пътя на писането и кои са най-важните неща, които ще останат накрая - като развиването и запазването на чувствителността, която човек има. Тази чувствителност е и най-същественото, за да пишещия.

"Да запазят невинността и наивността си, за да могат да гледат винаги като за първи път", това им пожелава Господинов. А на публиката, която присъства на откритото четене на текстовете, написани от младите автори в рамките на класа, каза:

"Трябва да ги окуражим да продължат и след време да се кажем: "Ние бяхме там, преди да получат Букър".

Едно от упражненията, които им е задал, е да пишат за спомена си от първия страх, който цял живот носим със себе си. Другото – да напишат историята на своето име, защото всяко име има история. А трето – текст върху годината, в която са родени. Младите автори са поколението от края на 80-те до края на 90-те. Всички текстове са писани в рамките между 12 и 13 минути.

За Георги Господинов този клас е едно споделяне на лично минало. Чрез него той е успял да научи много за това какво се е случило през 90-те години - десетилетието на тези автори, защото неговите спомени всъщност са от другата страна. По думите му точно това показа, че литературата не е само нещо красиво, но и нещо, чрез което можеш да кажеш онова, което другите не знаят. Или са знаели, но са се престрували, че не е така. Затова и  благодари на великолепната си седморка – защото човек, когато пише, има нужда да открива други талантливи хора и така да смирява егото си.

Младите автори пък определят майсторски клас като нещо сладко. Като креативност, в която частното е преди общото. Като предизвикателство и радост, като човещина. Клас, в който Георги Господинов е техният Мастър. В знак на благодарност те му подариха икона на Св. Георги, с пожелание той е да първият ни нобелов лауреат.

Самите те получиха диплом от "Аполония". Някои от тях вече имат и издадени книга, а на други – това им предстои.

А защо всеки от тях е избрал да се включи в класа по творческо писане на Господинов – чуйте в звуковия файл. Разговорът започва с Камелия Панайотова, след нея следва Емилия Найденова, а нататък и останалите.