"Едно от първите неща, които направих, когато дойдох в Украйна беше да помогна на едни приятели украинци да направят фондация, тъй като те вече имаха доста голяма доброволческа група и се занимаваха с конкретни проблеми, които за момента бяха спешни. Най-активни бяха в работа си за едно училище в Гостомел, което през първите дни на войната беше ударено няколко пъти от артилерията със снаряди и половината му сграда беше напълно унищожена, а покривът напълно съсипан. Тогава покривът беше покрит с найлони, за да може като вали децата да ходят на училище и така съхраниха останалата част от сградата.
Тогава се появих аз и има помогнах да регистрираме фондация и да ѝ направим бранд. Аз покрих разходите за това.
Фондацията се казва "Гуртум", което на украински означава заедно, като изписването е с "о", но ние го изписваме с "у", за да е уникално и думичката "ум", която е същата и на украински да присъства в името на фондацията.
До момента вече имаме около дванадесет по-големи проекта.
Колкото до училището в Гостомел, то към днешна дата е напълно възстановено. Успяхме да изградим нови стени, дограма и чисто нов покрив.
Но се сблъскахме с другия проблем – тъй като все още има война, едно от условията в Украйна едно училище да работи е то да има бомбоубежище.
Тогава ние с помощта на украинска диаспора в Япония събрахме дарения и успяхме да започнем работа по първото бомбоубежище. Изкопахме една голяма дупка в двора на училището и вътре от железобетон направихме конструкция, която отговаря на всички изисквания за бомбоубежище. Тъй като Саша (един от основателите на фондацията) и неговата приятелка са архитекти изработиха план бомбоубежището да прилича на хобитска къщичка – с типичните кръгли прозорчета, покрив покрит с трева, храстчета и т.н. и децата го припознават наистина като място, в което могат да се скрият, без да ги е страх.
По-късно направихме такова бомбоубежище и в друго по-голямо училище.
Защо правиш това в Украйна
"Това ме кара да се чувствам пълноценен тук в Украйна. Това е начинът да бъда съпричастен по някакъв начин. Важно е, защото ако не се занимавам с тази дейност, какво ми остава? – Да си стоя вкъщи и да гледам безучастно какво се случва тук.
Бомбоубежища за деца
"Нямаме избор. Да страшно звучи, но нямаме избор, защото това е реалността. Ние вече сме година и половина в ситуация на война. Но няма как да ди представим, че едно общество ще спре да съществува, защото е нападнато и воюва. Включително и децата да спрат да ходят на училище. ако това се случи, родителите им ще трябва да спрат да работят и тогава как това общество ще продължи да съществува като такова.
Разбира се, не е най-приятната гледка и идея да се правят бомбоубежища, в които децата да се крият, но е задължително и по някакъв начин това гарантира тяхната сигурност. Освен това бомбоубежищата са така направени, че децата да могат да продължат занятията си дори и при такива условия. Учителите се стараят да създават през цялото време такава атмосфера вътре, че децата да не се плашат, а все едно си играят, особено по-малките.
Дори и нашата хобитска къщичка е опит децата да поискат да влязат вътре без страх, защото са гледали филма. Вътре има обособени места за сядане, като по-компактна класна стая. Като е важно да се каже, че в Украйна училищата са обособени по различен начин от българските. Няма ги типичните чинове, например, където учителят стои отпред и рецитира някакви неща. Тук децата са на групички, дори по земята. Имат различни дъски и инструменти, с които да се занимават според конкретния предмет. За мен образованието и училищата са най-важни за едно общество. Затова инвестирам в този тип дейност – да помогна децата да ходят на училище, а родителите им на работа.
Как може да с помогне от чужбина на фондацията, за да се построят още такива бомбоубежища и в други градове и училища.
"Всеки може да погледне страницата ни и да дари каквито средства има възможност.
Снимките са предоставени от Петко ПетковНаистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg