Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непознатите будители:

"Майстора и Япония" – по непознатите маршрути от живота и творчеството на Владимир Димитров-Майстора

Инж. Красимира Димитрова и доц. Вяра Николова (от ляво надясно)
Снимка: Личен архив - Красимира Димитрова

Епизод трети на рубриката "Непознатите будители" на програма "Христо Ботев" на БНР отвежда слушателите по непознатите маршрути от живота и творчеството на Владимир Димитров-Майстора с изследователките д-р инж. Красимира Димитрова, автор на инициативата "Дигитални посланици на Майстора", и с доц. д-р Вяра Николова от катедра "Японистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Дори и да нямаме потвърждение доколко Майсторът е познат в Япония, ще го направим известен в близките десетилетия, за да може и японският народ да опознае този забележителен талант", казва доц. д-р Вяра Николова.

Целта на проекта "Дигитални посланици на Майстора“ е проследяването на връзката между прочутия български художник и държавите, в които е оставил отпечатък с творчеството и живота си. Всеки един дигитален посланик трябваше да направи кратко видео – и да разкаже конкретно с какво Майстора е свързан с дадената локация.

Книгата "Непозната картина", чийто автор е инж. Красимира Димитрова излиза през 2021 г. е преведена на английски, немски и френски език. А във финална фаза е преводът на японски.

"Това е картина, която Майсторът подарява на моя прадядо, след като умира моделът, който е нарисуван на нея. Там в същност е Дафина, която е най-малката сестра на дядо ми. Тя е позната на публиката от картината "Българска мадона". Два месеца преди да почине, Майстора прави последния портрет и тази картина стои в продължение на 84 години в нашето жилище. От 2018 г.  картината вече е в постоянна експозиция в галерията в Кюстендил", посочва инж. Красимира Димитрова.

 Доц. д-р Вяра Николова, споделя,  че трима студенти от IV курс от катедра "Японистика" успешно се справили с превода. В момента върху редакцията му работи техен преподавател.

Широката българска общественост познава Майстора със жетварки и жетвари, както и с неговите картини от неговия силен период в Кюстендилския край. В италианския си период Васил Димитров – Майстора рисува много с туш. През 70-те и 80-те години на миналия век България и Япония са имали интензивен културен обмен и със сигурност негови творби за представени на японската книга. 

Според д-р инж. Красимира Димитрова трябва да сме отворени, защото има много неща, които остават като клишета и когато човек се поразрови научава интересни детайли за живота на тези будители.

Трябва да познаваме своята история, чрез будителите, казва в заключение доц. д-р Вяра Николова.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50