Кои отношения между медии, журналисти и политици рушат доверието на гражданите и към едните, и към другите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова, медиен анализатор от фондация ”Медийна демокрация”
Нестандартното решение на лидера на най-голямата политическа партия у нас с тази номинация за кмет направи журналистиката неволен участник в надпреварата за кметски избори. Участник, който не е в привичната си професионална роля. Имам предвид не само бившият шеф на новини, който в момента е кандидат за кмет, и както твърди, се е преоблякъл за една нощ от новинар в политик. Непривична в момента е ролята на всички бивши негови колеги, а и на цялата гилдия. Този партиен лидер всъщност постави в обяснителен и оправдателен режим всички тях. Защото няма как такова преобличане да не поражда съмнения за влияния и зависимости, които се случват извън видимото на екрана.
Вече повече от петнадесет години говорим за тясната хватка на политици върху медии, въпреки че е много трудно да се докаже. И ето какво се случи сега – някаква шокираща форма на самопризнание. Имаме топла връзка с не кой да е, а с партията, която управлява толкова години България.
Но сигналите за натиск винаги личат в проучванията на медийната среда – кой журналист, от коя медия кого фаворитизира и кого не. Също натискът личи и през съдържанието. Такива сигнали имаше в наши доклади през годините.
Въпросът е, че никой от журналистите в големите медии, докато е на работа в съответната медия, не потвърждаваше този натиск, който ясно личеше през нашите проучвания. Трябва някого да изгонят от някъде и той тогава започва да разказва за натиск. Такива примери има много. Говорила съм с много такива колеги и знам колко внимават, докато работят в съответната медия, какво казват, въпреки че тяхната анонимност беше гарантирана. Ние питахме с изследователски цели. Това не е в полза на самата журналистика.
Един от важните въпроси е, че тези разкази, дори и след напускането им, не предизвикваха никакъв дебат нито сред журналисти, нито сред обществото. Тоест професията, стандартите, солидарността би трябвало е да нещо много по-важно и обществено значимо от имиджа на този, който ти плаща. Но за жалост у нас не е така.
Личи ли натиск от начина, по който телевизиите анализират казуса сега: като"Сладка раздумка на не един, не двама, а трима политолози за гениалния ход на лицето бивш премиер с такава “силна” кандидатура. Мирен консенсус на всички гледни точки." (Евгени Кънев)
"Очевидно изглежда като натиск да поканиш такива анализатори. Гледам какви са реакциите на колегите към бившия им шеф. Някои с неприязън, възмущение и раздразнение, а други реагират с трудно прикрита липса на респект към него. Някои казаха, че предстои болезнен разговор с него и че имат много въпроси към бившия си колега. Очаквам, че ще го направят, въпреки неудобството да бъдат в тази позиция. Но важно е да излязат от тази криза с достойнство. Най-важна е истината."
Кой е важният въпрос – кога той е избрал страна или бъдещето в контекста на изборите
"И двете неща са важни. За мен ще е интересно да видя дали има зависимост на самата медия, не толкова на лицето. Но това ще проличи едва след края на изборите.
Но важни са и начините да се фаворитизира една политическа фигура. Не е задължително това да става през някакви суперлативи, които медията или журналистът да говорят за конкретния политик, техен фаворит.
Фаворитизирането най-често става през безкритични интервюта и липсата на въпроси към тях. И така политиците да бъдат оставяни да си градят сами на себе си някакъв идеален образ, а срещу тях няма никаква опозиция. Затова и самопохвалата на бившия журналист – кандидат-кмет, че е бил неудобен за бившите управляващи – не стояха особено убедително. Да, задавал е въпроси, но колко въпроса е спестил. Това е по-важно от зададените въпроси. Тези, които журналистът е спестил. Това е медийният комфорт - да спестиш въпроси. "
Онлайн приложението BreastHelp предлага възможност за бърза и ефективна телеконсултация с водещи специалисти, както и възможността за запазване на час за преглед или образно изследване онлайн. Приложението предлага и отговори на най-често задаваните въпроси за рака на гърдата. Д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на..
Балканите стават все по-притегателна дестинация за медицинския туризъм, а България привлича 50 000 здравни туристи годишно – коментар в Lege Artis на Петър Галев от CredoWeb. Според чуждите платформи, върху които се базира статистиката, България привлича чуждестранни пациенти с големия брой здравни заведения – най-много на глава от..
В началото на седмицата стана ясно, че България се включва в Европейски консорциум на националните хъбове за лечение на рак . Тази стъпка е част от идеята върху националните планове да работят организации от цяла Европа. Моментната ситуация с лечението на рак в България коментира в Lege Artis доц. д-р Ася Консулова , началник на Клиниката по..
От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..
По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят..
Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg