Етнографски сбирки и училищни музеи в Бесарабия

"Етнографски колекции и материали за българската народна култура в Украйна и Молдова" беше темата на кръгла маса с международно участие, която се проведе неотдавна в София в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Беше много вълнуващо не само да се чуят разказите и докладите, но и да се видят с помощта на технологиите някои от колекциите, събирани с много любов, усърдие и грижа за съхраняване на паметта и връзката с българския корен.

Срещите със сънародници от Бесарабия и Таврия неизбежно ни връщат към нашето общо минало с един забравен възрожденски дух, който тук в България отдавна е затворен само в художествените произведения и научните изследвания. Там обаче и днес можем да видим и усетим "на живо" какво означава да се потрудиш сам, доброволно и себеотдайно, за да заявиш и предадеш на децата си своята национална принадлежност и култура.

Съвсем както през Възраждането в основата на такива родолюбиви начинания много често са учителите – в случая учителите по български език и по история, традиции и култура на българския народ – предмети, които се преподават в българските селища в Бесарабия. Нещо повече, в много от училищата се оказва, че има музейни сбирки – какво съдържат те, кой ги попълва и за какво служат разказва д-р Мария Маринова, гл.ас. в Софийския университет, която е посетила няколко училища в Молдова и е разговаряла с учители.

Историко-етнографския музей в с. Кортен, Молдова, е създаден също от един български учител – Димитър Гургуров, автор на книги за българския произход на гагаузите и за словесния фолклор на кортенци. В музея се съхраняват над 4000 предмета, свързани с историята и бита на бесарабските българи още от времето преди преселението, подредени тематично и хронологически. Сред тях са османскиданъчни документи, пръст от родната земя, която носят със себе си, кръщелен купел, стари снимки, тъкани, сечива и предмети от всекидневния живот. Делото на големия родолюбец и общественик Димитър Гургуров е продължено от съпругата му Надежда и дъщеря му Юлия Гургурова, която разказва за музея и огромната любов и всеотдайност към българската памет и дух на своя баща.

Чуйте разговорите в звуковите файлове.