Каскадата в Ереван е място за срещи, нещо като в София да си чукнеш виждане с приятели на Попа. В действителност тази сложна архитектурна композиция от стълби, площадки и фонтани е истинско украшение на арменската столица, макар да е имала сложна съдба. Замислена е през 1920 година, а до реализацията ѝ се стига чак през 21-ви век.
Жанрът и стилът, в който е построена Каскадата, са трудни за определяне. Тя не е паметник, нито музей, но съдържа елементи и от двете. Същевременно има и полезни функции – свързва различни части на града и съкращава значително обиколния път до тях.
Родоначалник на идеята за този комплекс е прочутият архитект Александър Таманян, когото в началото на 20-и век канят да проектира току-що избрания за столица на Армения малък градец. Той създава план с прави улици, културни, обществени и административни сгради, но и със съвременни жилищни блокове. По онова време не описал колко точно трябва да са стъпалата на Каскадата, замислена от него за идеен център на Ереван. Само казвал, че монументът трябва да е по-висок от тридесететажна сграда.
Планът събира прах до края на 70-те години. Чак след кончината на Александър Таманян главният архитект на Ереван Джим Торосян решава да възроди идеята. Той се придържал стриктно до замисъла на предшественика си, но добавил монументална външна стълба, безкрайни ескалатори, изложбени зали и терасовидни градини.
Мечтата на Торосян била да превърне Каскадата в място, където произведения на изкуството да представят богатата история и културно наследство на Армения. Започналото мащабно строителство спира след разрушителното земетресение, сринало Армения през 1988 година. А след разпада на Съветския съюз положението в страната е толкова драматично, че хич не им е до каскади. "Нямахме газ, петрол и електричество. Стояхме на тъмно и студено", казаха ми местни хора за онзи период. Икономическите трудности и корупцията по високите етажи се усеща и днес в зарязаните строежи на жилищни блокове и руините на обществени сгради.
Надежда за продължение на строителството се появява едва десет години по-късно. В началото на 2000 година меценатът Джерард Гафесчян подписва договор за сътрудничество с град Ереван и правителството на Армения за реализация на зарязания проект. Благодетелят от арменско-американски произход дарил за пространството около Каскадата и колекцията си от модернистични произведения на изкуството, които изумяват гостите на Ереван.
До 2009 година всички предначертани детайли на монумента са реализирани на дело.
Във външното оформления на Каскадата се отразява древната история на Армения. Според жителите му съществуват писмени доказателства, че градът е 29 години по-стар от Древния Рим. В украшенията на фонтаните, обелиските и някои статуи изпъкват елементи, свързани с древното арменско царство Урарту.
Използвани са необичайни архитектурни решения. Например, водата на Каскадата пада от тръби, образувайки различни фигури – традиционни местни символи.
През последните 20 години Каскадата се превръща в любимо място за срещи, мотаене с приятели, пърформанси и концерти. Не липсват джазови импровизации, мастер-класове по традиционни арменски танци…
И всичко това в подножието на "прекрасния образец на съветска архитектура", както описват монумента.
След като яко се изпотих нагоре по стълбите на Каскадата и стигнах едва до средата, прочетох, че стъпалата са 572, разделени на пет тераси, върху които са разположени произведения на световно известни скулптори-модернисти. Някои са кинетични и се движат, други светят, трети са от автомобилни гуми.
Между другото, ескалаторът минава покрай десетки подобни фигури.
В подножието на Каскадата е паметникът на човека, замислил това архитектурно чудо – Александър Таманян, надвесен над своя план. Човекът определено не заслужава толкова грозно произведение! А скулпторът е работил над него 4 години.
Ако искате да опитате истинска арменска кухня, няма да ви е лесно. Суши, пица, спагети, бургери… Но когато слизате от Каскадата и завиете вдясно, ще попаднете в тясно и дълго ресторантче за местни гозби. А там ще ви посрещне с разтворени обятия сервитьорът Гор, който изучава български по интернет и непременно ще ви помоли да го поправяте. Той няма никаква нашенска жилка. Просто слушал Преслава, Емилия и Азис и решил, че това е най-мелодичният от славянските езици. Гор също така е художник. Негова картина с образите на светите Кирил и Методий е част от експозицията на Историческия парк край село Неофит Рилски. А в свободното си време разхожда туристи из Ереван на английски, италиански и гръцки.
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
