Съставянето на речник на българския език е осъзнато като задача с огромна важност от българската езиковедска наука през 1942 г., когато се учредява "Служба за български речник", прераснала по-късно в Институт за български език. Започва събирането на илюстративен материал за изготвянето на речниковите статии.
През 50-те години на ХХ век, когато лексикалната картотека достига един милион фиша, излиза тритомен "Речник на съвременния български език". Първият том от многотомния академичен речник вижда бял свят през 1977 г. Тази година на читателите беше представен и том 16.
Изданието обхваща най-пълно словното богатство на езика ни от "Рибния буквар" на д-р Петър Берон до днес, от различните му варианти – книжовен, разговорен, донякъде просторечие, диалекти, терминология и жаргон.
Благодарение на технологиите учените днес разполагат с огромен обем текстове, от които могат да извличат информация за думите. За ползвателите на речника е голямо улеснение и удобство неговото наличие в електронен вариант, напълно безплатен и достъпен на страницата на Института за български език.
Какво съдържа изданието, променя ли се лексикалният състав на езика ни, откъде езиковедите събират думите, които регистрират и обясняват, как включват промените, които думите претърпяват реалния си живот в нашата устна и писмена реч – за това разговаряме в предаването "За думите" с две от авторките на XVI том – доц. Надежда Костова и гл. ас. Ванина Сумрова от секцията по Българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
