По повод 120 години от рождението на Златю Бояджиев на 22 октомври в къщата-музей "Златю Бояджиев" в Стария град беше организирано честване с официално откриване на изложба с негови картини, допълнена и с непоказвани все още творби.
В това предаване с Красимир Линков, директор на Градското художествена галерия на град Пловдив, разговаряхме за събитието, за творчеството на художника, за историята на галерията и за нейните колекции.
Той сподели и свои лични спомени за Златю Бояджиев. "Аз го помня…. Помня неговата характерна походка, характерният му силует. Той всеки ден почти излизаше, сядаше на един стол в един млечен бар на главната улица. Около него винаги бяха негови приятели и почитатели. Които, от една страна, го подкрепяха, от друга страна, по някакъв незнаен начин общуваха с него, защото говорът му (след инсулта) беше много труден. Винаги един фотоапарат висеше на врата му и той непрекъснато снимаше. И после тези снимки, с помощта на негови приятели, ползваше за сюжети на своите картини…“
Като изкуствовед, Красимир Линков посочи особеното въздействие на творбите на художника, на мистичните моменти и символиката в неговото творчество. "Що се отнася до това – да се проникне в сложността на неговото творчество – това наистина е една много трудна е непосилна задача, въпреки че изглежда много ясно и лесно. Но има неща, за които човек би могло да си зададе въпроси.
Например има една картина, която изобразява "Нотр дам дьо Пари" – Парижката света Богородица – и пред тази катедрала има и гилотина. Има извършване на наказание, на гилотиниране и публика. Много е странно как така Златю Бояджиев свързва нещата…?! Известно е от историческа гледна точка, че на това място са се извършвали екзекуции… Как това е достигнало до съзнанието на Златю Бояджиев, бихме могли само да гадаем…"
ГХГ - Пловдив e разположена в девет експозиционни сгради, в които са изложени различни по тематика колекции от художествени творби, като общата постоянна експозиция, сред чиито картини е и "Портрет на Софроний Врачански", която се смята за първия светски портрет в българското изкуство.
Другите постоянни експозиции са "Иконната сбирка“, "Енчо Пиронков", "Цанко Лавренов“, "Мексиканско изкуство“, "Георги Божинов-Слона“ и други… Днес галерията притежава повече от 7200 творби – живопис, графика, скулптури и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии..
Красимир Линков разказа и историята на експонатите на мексиканското изкуство, които са изложени в отделна сграда:
"...Това е една интересна история, в която лично съм забъркан… Това беше всъщност по повод на 1300-годишнината на българската държава. Очевидно на държавно ниво са обменени такива идеи. Мексико подари на България хиляда и триста графики от различни художници, а България подари за стогодишнината на град Мореля сто български графики. Казах, че лично съм забъркан в тази история, защото тогава бях първият уредник на тази експозиция и тогава дойде госпожа министърът на културата на Мексико, която гостува в Пловдив. Тя беше очарована от града и може би това е причината в Пловдив да има такава къща-музей на мексиканското изкуство…"
Освен море и богата културна програма Балчик предлага досег до красива и уникална природна среда . За защитените местности в "Нашият ден" разказва Мариан Цветков , инженер, озеленител и лесовъд към община "Балчик", известен и като разказвач и изследовател на местните легенди. Географските дадености на община Балчик са много разнообразни..
За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището. Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които "Тази баба", "Хармония", "Там", заради който се връща в България 23 години след заминаването си, "Кавал парк", а най-новият се нарича "Спица". Филмът му "Там" беше излъчен по БНТ, а "Кавал..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката е дело на Кирил Маричков, а сценографията на Анелия Райкова. Мултимедийният спектакъл е продължение на българския филм "Вчера" от 1987 г. с режисьор Иван Андонов и автор Владо Даверов...
В редакция "Хумор и сатира" не сме безразлични за настроението на нашите слушатели и затова правим по силите си то да е подходящо поне по време на нашите предавания. Тази неделя веднага след новините в 18 часа усилията ни ще изкристализират в този вид: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от от..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg