На 14 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура". Организатори на събитието бяха парламентарната комисия по култура и медии, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.
"Министерство на финансите излезе за първи път от десетилетия с анализ по отношение на музеи, галерии, библиотеки и читалища. И той по своята същност излиза от задачата, която Министерство на финансите има да остойностява публичните политики, от една страна, и да провежда анализ, разход, ползи, икономически и социален анализ. Но този анализ реално е една счетоводна снимка какво се случва в тези културни институции."
Това казва в интервю за БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. По думите ѝ един анализ в културата не може да изключва социалните елементи, които са водещи за културните дейности и социалните ефекти, които те създават като културни институции или като културни дейности, насочени към българските граждани, насочени в отделните региони на страната. Няма балансирано развитие на отделните региони в страната по отношение на културните дейности и културното потребление се свива особено в по-малките населени места.
"Този анализ разбуни духовете в културната общност, тъй като той не дава отговори как ще вървим по-напред и по-нататък по отношение на равния достъп до културни дейности, въпросните институции представляват и най-широката мрежа на културни институции“, посочва още тя.
През последните 33 години имаме проблем с политическата оценка за ролята на българската култура, за обществото, за икономиката, като национална ценностна система, и нейното изграждане. Защото процентът от БВП е израз на политическата заявка и оценка на политическия елит за този сектор.
Проучвания в 9-те държавите в Централна и Източна Европа показват, че делът от БВП за култура и обществени медии варира от 0.8% до 1.3%, докато в България е 0.5% и остава константа до следващата 3-годишна средносрочна бюджетна прогноза.
"Една много важна част от културния сектор са обществените медии, които много често в културата се изпускат, и ние говорим само и единствено само за културните дейности. Ние имаме 0.1 процентен пункт от БВП за обществени медии. Това са БНР, БНТ, БТА и Съветът за електронни медии, като регулатор. Докато в централноевропейските държави този дял варира между 0.2 до 0.3 процентни пункта. Около два-три пъти е по-ниско финансирането като процент от БВП“, пояснява тя.
Това е една неприветливост по отношение на обществените медиите, която следва да се променя, защото и обществените функции, и все по-големите очаквания на българските граждани си струва да бъдат обезпечени със създаването на изключително качествено програмно съдържание, за което са необходими средства и капиталова субсидия.
По отношение на медийна грамотност и на политики, които са свързани с нея, обществените медии са двигател в тези процеси. И тази програма следва да бъде остойностена и да бъдат насочени доста по-големи публични финанси.
"Една от големите задачи в група "Култура" в държавния бюджет – и тя все още е на дневен ред – е осигуряване на достойни възнаграждения на заетите както в публичните културни, така и в обществените медии, за да няма подценяване на творческия труд, да няма подценяване на заетите и наетите в сектора от гледна точка на ниски възнаграждения“, казва още Диана Андреева.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg