Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андреа Попова, която създаде физическия свят на "Диада"

За да бъде необикновеното обикновено в киното, някой трябва да го създаде. И не просто някой, а едни конкретни хора. Познаваме ги като сценографите в киното. Тези художници на вътрешния свят на филмовите герои, създателите на реални и магични пространства, които подпомагат пътуването във времето в една кинопродукция чрез декори, реквизит, грим и костюми, са и малко архитекти, и малко инженери. Те оформят пространството, както го оформят архитектите, декорират го, както го декорират дизайнерите, всичко материално, което зрителите виждат на екрана, е проектирано и измислено именно от художниците на продукцията.

Небезизвестен факт е, че една дреха не може да те промени, но може да те изрази. Да поговори вместо теб, да разкаже как се чувстваш, къде отиваш, колко дълго ще пътуваш и дали си щастлив. Това всъщност важи и за всеки малък и едва доловим предмет. Всичко в един филм може да изглежда безкрайно реално точно защото един сценограф е влязъл толкова навътре в историята, че ѝ е вдъхнал истинска плът.

Точно поради тази причина филмът, опустошил боксофиса у нас – "Диада", нямаше да бъде същият, ако не беше работата на сценографката, и по-точно, тъй като става дума за кино – художник продукция, Андреа Попова. Тя създава предметния свят на едни объркани тийнейджъри, които дълбоко в себе си много добре знаят не просто какво искат, а от какво имат нужда. Покрай тях създава и света на възрастните, които често разбъркват всичко, преди да разберат как точно да участват в подредбата му.

"Моята работа е нещо, което реално движи живота ми, и е доста хаосна на моменти. Започна като дебют в театъра, но доста бързо премина в кино и реклами" – каза Андреа Попова в "Кино с думи". – "Диада" всъщност е мой дебют (бел. ред. в пълнометражното кино) и съм страшно благодарна на Яна, че ме покани за този филм."

Зрителите познават работата на Андреа и от късометражни филми като "Ирене" и "Заедно без теб" на Димитрис Георгиев и театрални постановки като "Синята птица" и "Богът на касапницата". Няколко сценария преминават през ръцете ѝ, преди да получи предложение да преосмисли основните на реалността в "Диада". Тъкмо филма на Яна Титова тя усеща като своята история.

"Като го прочетох, просто толкова много го усетих този филм, че си казах: "Това е, това е моят дебют, трябва да го направим!", допълва Андреа Попова.

Тя винаги започва от малкото към голямото, феноменът пространство-човек все така я вълнува и в абсолютно всичко влага частица от себе си.

"Двете с Яна работихме заедно по всеки малък детайл. В този филм конкретно всяко едно нещо ми е минало през ръката. Това го прави толкова живо и истинско“, обяснява Андреа. Работата ѝ започва веднага щом сценарият е налице и се осъществява чрез непрестанна комуникация с режисьора и възможността да превърне въображението му в действително пространство, пълно с живот.

Тапетът в стаята на Дида, телефонът ѝ, учебниците, дрехите, декорите и цветовете в класната стая – всичко идва къде от личните спомени и вещи на Андреа, къде от фантазиите ѝ, които си намират начин да се осъществят в нещо предметно. Както казва тя обаче, тъкмо след въображението започва голямата работа. Нея дължи на екипа, с който си партнира във всеки един момент от изграждането на материалната среда на филма.

Андреа Попова създава епохата на 2011 година. От нейните думи човек разбира това, което ще осъзнае и когато гледа "Диада" – филмът е стряскащо реален и повдига задължителни въпроси.

"Аз напълно разбирам защо Дида стига до такива състояния във филма и за жалост не е нещо, което не се вижда. Ние сме учили в гимназия, която е в София и е една от елитните, да кажем, но въпреки това сме имали доста подобни ситуации. Щом се случва тук, в големия град, това е показател, че в малкия град се случва със сигурност на още по-голяма степен. Това е и страшното на филма – че хората виждат нещо, което е истинско", каза още Андреа Попова. Според нея филмът трябва да бъде гледан и от децата, и от родителите. А промяната зависи от нас, по-големите:

"Това да даваш любов на детето си, да му обръщаш внимание – това е може  би най-важната и първа стъпка. Ако детето се чувства обичано, ако ни пука за това какво се случва в живота му, ако не сме го оставили просто ей така да съществува – това би трябвало да попречи на това дете да се почувства толкова изолирано и толкова зле от цялата реалност. Силно се надявам образователната система в някакъв момент да се промени и да започне да е с повече грижа и любов към децата. Но дори това да отнеме повече години, ако дадем малко повече любов на децата си – това не би трябвало толкова много да ги съсипе."

В крайна сметка, казва Андреа Попова, Дида е просто едно момиче, което иска майка си.

Повече за сюжета на "Диада" и за начина, по който Андреа създава материален свят на героите му, за истинските рисунки на 16-годишна Елена, които можем да видим във филма, за всичко лично, което художникът дава от себе си за продукцията, и за това защо Андреа Попова продължава да мечтае да работи по създаването на магична история – чуйте в звуковия файл.

Снимка и трейлър – "Диада"
По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Константин Кучев

"Джипси ад или несподелена близост" тръгва на път

Представлението “Джипси ад или несподелена близост” тръгва на път из ромските квартали в Берковица, София, Пловдив и Сливен. Спектакълът включва автентични песни, истории и легенди от ромския фолклор и поставя важни въпроси за междукултурния диалог, за това как живеем заедно, какво ни свързва и какво ни разделя като човешки същества. Първото..

публикувано на 05.03.24 в 13:11

"Защото обичам лошото време" с премиера на София филм фест

В рамките на Международния конкурс на София филм фест на 16-и март е първата прожекция на игралния филм "Защото обичам лошото време". Той е дебют на режисьора Яна Лекарска и е един от двата български филма в конкурсната програма. В главните роли са Неда Спасова и Владимир Михайлов. Те влизат в образите на Ирина и Борис, приятели, които не са се..

публикувано на 05.03.24 в 12:30
Снимката е илюстративна

Радиоенциклопедия представя: Фолклорните области на България

"Фолклорните области на България" е новата поредица на Радиоенциклопедия по Програма "Христо Ботев", която стартира днес  и ще се излъчва всеки вторник след 16:30.   Катрин Димитрова и Лина Мачева анонсират какво са подготвили за слушателите в предстоящите четири епизода. Първият сезон на поредицата вече е запознал аудиторията със..

публикувано на 05.03.24 в 11:35
Тодор П. Тодоров

"Хагабула" – българският претендент за Европейската литературна награда

Романът "Хагабула" е българската номинация за Наградата за литература на Европейския съюз. Наградата има за цел да популяризира новите гласове на литературната сцена в Европа и да насърчи международното разпространение на избраните книги, отвъд пределите на техните националност и език. Тазгодишната церемония по обявяването на голямата награда,..

публикувано на 05.03.24 в 11:35
Снимка от учредяването

"Мечталище 2024": Защо имаме нужда от читалище днес?

Да следваш традициите, но с поглед към бъдещето. Едно ново читалище в София – учредено с любов към градския район и културата. Заря Божкова , председател на Народно читалище "Мечталище 2024",  разказва в "Нашият ден" защо и как се създава читалище в XXI век. Божкова споделя, че инициативата е на жителите на район "Лозенец" – група..

публикувано на 05.03.24 в 09:21