За да бъде необикновеното обикновено в киното, някой трябва да го създаде. И не просто някой, а едни конкретни хора. Познаваме ги като сценографите в киното. Тези художници на вътрешния свят на филмовите герои, създателите на реални и магични пространства, които подпомагат пътуването във времето в една кинопродукция чрез декори, реквизит, грим и костюми, са и малко архитекти, и малко инженери. Те оформят пространството, както го оформят архитектите, декорират го, както го декорират дизайнерите, всичко материално, което зрителите виждат на екрана, е проектирано и измислено именно от художниците на продукцията.
Небезизвестен факт е, че една дреха не може да те промени, но може да те изрази. Да поговори вместо теб, да разкаже как се чувстваш, къде отиваш, колко дълго ще пътуваш и дали си щастлив. Това всъщност важи и за всеки малък и едва доловим предмет. Всичко в един филм може да изглежда безкрайно реално точно защото един сценограф е влязъл толкова навътре в историята, че ѝ е вдъхнал истинска плът.
Точно поради тази причина филмът, опустошил боксофиса у нас – "Диада", нямаше да бъде същият, ако не беше работата на сценографката, и по-точно, тъй като става дума за кино – художник продукция, Андреа Попова. Тя създава предметния свят на едни объркани тийнейджъри, които дълбоко в себе си много добре знаят не просто какво искат, а от какво имат нужда. Покрай тях създава и света на възрастните, които често разбъркват всичко, преди да разберат как точно да участват в подредбата му.
"Моята работа е нещо, което реално движи живота ми, и е доста хаосна на моменти. Започна като дебют в театъра, но доста бързо премина в кино и реклами" – каза Андреа Попова в "Кино с думи". – "Диада" всъщност е мой дебют (бел. ред. в пълнометражното кино) и съм страшно благодарна на Яна, че ме покани за този филм."
Зрителите познават работата на Андреа и от късометражни филми като "Ирене" и "Заедно без теб" на Димитрис Георгиев и театрални постановки като "Синята птица" и "Богът на касапницата". Няколко сценария преминават през ръцете ѝ, преди да получи предложение да преосмисли основните на реалността в "Диада". Тъкмо филма на Яна Титова тя усеща като своята история.
"Като го прочетох, просто толкова много го усетих този филм, че си казах: "Това е, това е моят дебют, трябва да го направим!", допълва Андреа Попова.
Тя винаги започва от малкото към голямото, феноменът пространство-човек все така я вълнува и в абсолютно всичко влага частица от себе си.
"Двете с Яна работихме заедно по всеки малък детайл. В този филм конкретно всяко едно нещо ми е минало през ръката. Това го прави толкова живо и истинско“, обяснява Андреа. Работата ѝ започва веднага щом сценарият е налице и се осъществява чрез непрестанна комуникация с режисьора и възможността да превърне въображението му в действително пространство, пълно с живот.
Тапетът в стаята на Дида, телефонът ѝ, учебниците, дрехите, декорите и цветовете в класната стая – всичко идва къде от личните спомени и вещи на Андреа, къде от фантазиите ѝ, които си намират начин да се осъществят в нещо предметно. Както казва тя обаче, тъкмо след въображението започва голямата работа. Нея дължи на екипа, с който си партнира във всеки един момент от изграждането на материалната среда на филма.
"Аз напълно разбирам защо Дида стига до такива състояния във филма и за жалост не е нещо, което не се вижда. Ние сме учили в гимназия, която е в София и е една от елитните, да кажем, но въпреки това сме имали доста подобни ситуации. Щом се случва тук, в големия град, това е показател, че в малкия град се случва със сигурност на още по-голяма степен. Това е и страшното на филма – че хората виждат нещо, което е истинско", каза още Андреа Попова. Според нея филмът трябва да бъде гледан и от децата, и от родителите. А промяната зависи от нас, по-големите:
"Това да даваш любов на детето си, да му обръщаш внимание – това е може би най-важната и първа стъпка. Ако детето се чувства обичано, ако ни пука за това какво се случва в живота му, ако не сме го оставили просто ей така да съществува – това би трябвало да попречи на това дете да се почувства толкова изолирано и толкова зле от цялата реалност. Силно се надявам образователната система в някакъв момент да се промени и да започне да е с повече грижа и любов към децата. Но дори това да отнеме повече години, ако дадем малко повече любов на децата си – това не би трябвало толкова много да ги съсипе."
В крайна сметка, казва Андреа Попова, Дида е просто едно момиче, което иска майка си.
Повече за сюжета на "Диада" и за начина, по който Андреа създава материален свят на героите му, за истинските рисунки на 16-годишна Елена, които можем да видим във филма, за всичко лично, което художникът дава от себе си за продукцията, и за това защо Андреа Попова продължава да мечтае да работи по създаването на магична история – чуйте в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg