Немският композитор Паул Хиндемит е един от най-всестранно надарените творци, живели и творили през първата половина на XX век. Роден на 16 ноември 1895 г. във Ханау, близо до Франкфурт, в семейството на художника и декоратор Роберт Хиндемит и съпругата му Мари, неговият първи музикален инструмент е цигулката, която той продължава да изучава и в консерваторията във Франкфурт при Адолф Ребнер, а също така композиция при Арнолд Менделсон (син на един от братовчедите на великия Феликс Менделсон) и дирижиране при Бернхард Секлес.
Времето между 1910 и 1920 година на отминалото столетие бележи първия голям активен период в неговия живот. През 1914 г., само на 19 години, Хиндемит става помощник-водач на оркестъра на Франкфуртската опера, а две години по-късно е повишен в длъжността концертмайстор. Едновременно с това свири и като втори цигулар в основания от неговия учител Адолф Ребнер струнен квартет.
Бурните събития в Европа, с избухналата Първа световна война не отминават и младия композитор. През септември 1917 г. той е мобилизиран в Имперската кралска армия на Германия, а през 1918 е изпратен в Елзас, където е назначен като барабанист на полка, в който служи. Тогава за първи път се проявява и неговия талант на организатор и общественик – Хиндемит сформира свой струнен квартет във военната база, с който изпълнява първите си квартети, написани между 1915 и 1918 г.
След завръщането от фронта, през 1920 г. Хиндемит събира нов състав, в който, освен него като виолист, влизат цигуларите Лико Амар и Валтер Каспар, както и по-малкия му брат Рудолф, който е виолончелист. Така се ражда един от най-знаменитите камерни ансамбли в Европа през 20-те години на XX век – квартет "Амар", известен още и като "Амар-Хиндемит". Съставът съществува до 1933 г., като за този период изнася над 500 концерта в цяла Европа, а в репертоара му, освен творби на Хиндемит, влизат и произведения на Моцарт, Шуман, Верди, Барток, Равел, Стравински, Шьонберг, Веберн, Филип Ярнах… Любопитен щрих от биографията на ансамбъла, а и на самия Хиндемит е посещението на квартет "Амар-Хиндемит" в тогавашния Съветски съюз, където той се запознава с 11 години по-младия си колега Дмитрий Шостакович.
Периодът между 20-те и началото на 30-те години на XX век е изключително плодотворен за Хиндемит в областта на камерната музика. Още тогава у него се проявяват най-характерните черти, които ще изградят стила му на творец и общественик: последователност, целеустременост и устойчивост на естетическите позиции. В ранните си творби Хиндемит се освобождава от влиянието на късноромантичната стилистика. За уравновесената му натура е характерна близостта с естетиката на Брамс, чието влияние се долавя в ранните камерни произведения. В същото време обаче, в други творби като например в песните по стихове на Едуард Райнахер и Георг Тракл се открива влиянието на експресионизма. В сюитата за пиано "1922" се долавя урбанистичната естетика, а в следващите инструментални опуси, създадени по същото време, той слива концертното, камерно и симфонично начало. Така младият Хиндемит успява да постигне своя художествен и етически идеал в сферата на възвишената поетика на класическата уравновесеност, но без да бъде ретроспективен или еклектичен.
В следващите години Хиндемит развива и утвърждава своя музикална система, която обосновава и теоретично, и в която създава късните си творби. Пише музика за почти всички инструменти, влизащи в състава на класическия оркестър, както и за такива, употребявани по-рядко, а също така и музика за различни по вид ансамблови формации.
През 30-е години нацисткия режим в Германия забранява музиката на Хиндемит и го подлага на репресии заради хуманистичните му убеждения, както и заради полуеврейския произход на съпругата му. Принуден да напусне родината си, той вписва името си и като един от основоположниците на съвременната турска музикална култура, като става един от основателите на Истанбулското музикално училище и Музикална академия в Анкара, където работи няколко години. След това той пребивава за кратко в Египет, а оттам заминава за Съединените щати, където работи като университетски преподавател в различни градове до края на 40-е години. В последното десетилетие от живота си Хиндемит се установява в Швейцария, където живее и работи до смъртта си през 1963 г.
В изданието си на 19 декември, вторник, от 19.30 часа, предаването "Студио Музика" отдава почит към личността и делото на Паул Хиндемит. Ще го направим заедно със събеседниците ни: акад. Васил Казанджиев, проф. Огнян Константинов, д-р Анжела Тошева и Стефания Янкова, а музиката на Хиндемит ще звучи в изпълненията на български и световно утвърдени майстори, както и в интерпретацията на самия композитор като солист и диригент.
Снимки: Wikipedia, britannica.com
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg