На 21 декември в Пловдив завърши 27-ото издание на най-стария и престижен фестивал за българско документално и анимационно кино "Златен ритон". В неговата конкурсна програма беше показан за първи път пред публика пълнометражният документален филм "Неравноделната душа" – дебют на журналиста София Стойчева. Тя е сценарист и режисьор на филма.
"Неравноделната душа" е разказ за чужденци от различни националности, посветили години от живота си в изучаването, популяризирането и запазването на българския фолклор.
Първоначално идеята започва като поредица от телевизионни репортажи, за да прерасне в пълнометражен документален филм, подкрепен от Националния филмов център и Столична програма "Култура". Оператори на филма са Огнян Калайджиев, Кирил Тасев и Пламен Гелинов. Той е сниман в Белгия, Германия, Швейцария, Съединените щати и България. Японските герои са снимани у нас.
Зад дебютната лента застава един от най-успешните продуценти в българското документално кино – Мартичка Божилова и нейната компания "Агитпроп".
"Неравноделната душа" е емоционален разказ за хора от различни националности, които нямат родови връзки с България и на Балканите, но са посветили години от живота си в изучаването на нашия фолклор. Сърцата им заиграват всеки път, когато се хванат на хорото, когато запеят народните песни и засвирят сложните за тях неравноделни ритми. Те се влюбват, обичат, живеят и страдат с тази музика. Търсят и намират сили в устоите на българската и балканска душа, сътворила тези жизнени и завладяващи ритми. В своите далечни страни тези хора са пренесли не само неравноделните ритми и фолклорната ни традиция, но и частица от българската душа.
Авторката на филма се опитва да разбере какво кара хората от най-богатите държави по света да идват в една от най-бедните страни на Балканите и да изучават нейните народни танци, да записват песни "от стари баби", да се учат да свирят на традиционни инструменти и да носят красивите български носии с огромна радост.
Интересът към българския и балканския фолклор за част от героите на филма започва още по времето на Желязната завеса, когато пътуването до България е изключително трудно и те трябва да получат виза, за да дойдат. Сред тях е японецът Широ Ишидзака, който идва за първи път у нас през далечната 1978 година. Тук среща любовта на живота си – българката Нуша, танцьорка от Шопския ансамбъл, женят си и заминават за Япония, за да учат японците на български фолклор. Там през 1995 година те създават ансамбъл "Детелина" и група "Балкан", в които танцуват, свирят и пеят българска народна музика само японци. Широ продължава и до днес да води японци в България и да им предава любовта си към сложните неравноделни български ритми.
По време на Желязната завеса през 1979 година в Ню Йорк, САЩ, е създаден и ансамбъл "Босилек" за български народни танци от група американки, сред които е Катрин Спронгър. Днес тя учи на български хора млади българки, които са първо и второ поколение емигранти в Америка.
Филмът ни пренася и в Швейцария, където преди повече от 30 години германецът Зиги Нагел и негови приятели швейцарци създават група "Седянка" за изпълнение на български и балкански фолклор. Името "Седянка" за групата си за български народни танци избират и Ан и Ален Сансен от Белгия. В продължение на 20 години в него танцуват белгийци и холандци и няколко българи емигранти. В наши дни съставът продължава да съществува под името "Българска душа".
Сред героите на филма са младите германци от група "Люти хора" – Берлин. През 2022 година те честваха 20-годишен юбилей. Освен че свирят на живо всяка седмица на Балканските танцови вечери в Берлин, те са канени да свирят и на немски сватби, където гостите се залавят за ръце и танцуват "Право хоро" и "Рипни, Калинке".
Това са само част от героите на документалния филм "Неравноделната душа", които, макар и далече от тук, носят нашия фолклор и България в сърцето си. Официалната премиерата на лентата ще е през март 2024 година на кинофестивала София филм фест.
Чуйте интервюто със София Стойчева в прикачения файл.
Как се живее под постоянната "Загроза балiстики" в Украйна питат двама млади български артисти – художничката Лекси Фльор и режисьорът Лазар Въздухарев. За да си отговорят на този въпрос, те не разчитат на въображението си, а се качват в поочукан кабриолет и потеглят към страната, в която от повече от две години се сипят ракети. Резултатът,..
Малък провинциален курорт и лятна скука – докато не се случва едно вълнуващо събитие. "Капризно лято" е роман, написан преди почти 100 години от чешкия писател Владислав Ванчура. Романът е безкрайно увлекателен и свеж, по думите на издателката Десислава Желева. Преводът от чешки е дело на Васил Самоковлиев, а илюстрациите в книгата са на чешкия..
На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. Срещаме слушателите на "Тerra Култура" с Марио Гергинов , зам.-директор на иновативното училище 104 СУ "Иван Богоров" . Ваканцията е за учениците. Училищното ръководство се подготвя за приема на новите гимназисти през учебната 2024/2025 година, споделя Гергинов...
Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и перестройката. 35 години след завършването на НХГ "Димитър Добрович" в Сливен, випуск 1989 година представя изложба. Художничката и галерист Клара Арнаудова споделя в "Terra Култура", че това е изложба на група творци, започнали своя..
Ден след Джулай морнинг се отправяме към брега на Черно море и там ни посреща австрийският музикант Армин Ян Хофман . Певец от Австрия, който повече от 30 години е на сцената, а преди десет години идва да прави записи на немски шлагери у нас, защото тук се прави истинска музика. По думите на музиканта всичко в Западна Европа се случва чрез..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
На 11 юли се навършват 30 години от основаването на женски хор "Ваня Монева". За пътя към успеха, предизвикателствата, които каляват, и вдъхновението в..
Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg