Творба започваща с мистериозен хор на духовете на виното и бирата. Отчаян майстор на словото утолява любовната си мъка с алкохол. И докато в Операта в Нюрнберг започва второ действие на Моцартовия "Дон Жуан", група студенти предпочитат да останат в таверната на театъра за да чуят разказите на поета за необикновените му романтични премеждия. Разбира се, всичко това се случва в невероятната последна опера на Жак Офенбах – "Хофманови разкази", която триумфира през ноември на сцената на Кралската опера на Валония в Лиеж с великолепен вокален екип и интелигентна сценична реализация на Стефано Пода.
Италианецът е познат на публиката в Лиеж с впечатляващата постановка на "Фауст" от Шарл Гуно през 2019 г. Освен режисурата, Стефано Пода създава и сценографията, костюмите, осветлението и хореографията на продукцията. Той използва мащабен декор, показващ богата колекция на произведения на изкуството, подредени грижливо върху рафтове и ниши на огромна библиотека – тя заема цялата сцена в дълбочина и височина. Според режисьора изложените артефакти са отделни късове от житейския път на Хофман. В централната стена на библиотеката е изрязана кръгла повърхност, която в отделните действия се превръща в работната стая на поета, венециански канал с плуваща гондола, огромна рулетка и визуално впечатляваща огромна грамофонна плоча със записи на майката на Антония – бележита певица от близкото минало. Стефано Пода прави психологически прочит на душевността на поета, чиято натура е неспокойна, търсеща, с големи емоционални амплитуди. Сценографията е абстрактна, стилна, тя не може да бъде ситуирана в дадена епоха. Интелигентно се използва и осветлението. Във всяко действие сценичната картина е допълнена от осем стъклени кабини. В тях, освен любимите на Хофман, виждаме и техни прототипи – в първо действие това са известни кукли, сред които и Копелия; във второто тяхното място заемат знаменити сопрани от миналото като Съдърланд и Калас; а във венецианската сцена антологията е попълнена от прочути куртизанки – главни героини в бележити опери, като Виолета и Таис.
Изпълнителският състав на премиерния спектакъл на 19 ноември бе на много високо ниво. И също както преди четири години във "Фауст" публиката видя забележителен Мефистофел в лицето на Илдебрандо Д'Арканджело, така и сега най-завършеното постижение във вокално и актьорско отношение показа опитният бас-баритон Ервин Шрот в ролите на четиримата злодеи. Дяволският образ задвижваше цялата интрига в операта. Уругвайският певец създаде образ на елегантен, физически привлекателен демон. Шрот влезе напълно в кожата на героите, с присъствието си владееше сцената, той нито за момент не погледна към диригента. Вокалът му бе обемен, наситен, богато нюансиран. Ервин Шрот изпя великолепно любимата на всички баси ария "Бляскав диамант".
Сопраното Джесика Прат се справи успешно с голямото предизвикателство да изпълни и трите главни женски партии - разнородни както по темперамент, така и по вокални изисквания. Самият Офенбах настоява трите героини да се пеят от една певица. Австралийката премина през изпитанието благодарение на изключително сигурната си техника и с разумния подход да пее партиите със своята гласова природа, без да се стреми към прекалена драматичност и форсиране. В дадени пасажи вокалната ѝ линия може би бе тънка, но тя безспорно премина с голяма лекота през колоратурите на Олимпия и последвалите още по-трънливи бравури във финалния валс. Красивият романс на Антония прозвуча с естествен лиризъм, а гласът на Прат се разтвори в емоционалния терцет, когато младата девойка чува гласа на покойната си майка. Във венецианското действие бе включена малко позната, но атрактивна и виртуозна ария на Жулиета – "L'amour lui dit: la belle", с колоратури, по-трудни от тези в арията на куклата. По-скромна бе изявата на певицата в актьорско отношение.
В убийствено трудната централна роля на Хофман се изяви мексиканецът Артуро Чакон-Крус, опитен певец с над 60 роли в репертоара си. Лиричният тенор създаде ярък образ на страстен, искрен поет, следващ всеки свой нов артистичен импулс. Той показа завидна гласова издръжливост, необходима за маратонската партия. Бях впечатлен повече от спонтанния, широк, висок регистър на Чакон-Крус, докато медиумът ми се стори неравен и леко форсиран. Задачата му в известната балада за Клайнцак бе допълнително усложнена от решението на режисьора работната стая на поета да се върти непрекъснато на 360 градуса по време на арията, докато певецът някак си трябваше винаги да остане изправен и да пее. Музата е винаги близо до поета, за да направлява неспокойната му артистична натура. Великолепна изява на Жули Булиан - лиричен мецосопран с не толкова обемен, но техничен глас с лесни, свободни височини и интелигентно фразиране. Канадката изпя красиво цигулковата ария от второ действие. Чертите комични тенорови роли бяха решени като загадъчни магьосници, които наблюдават действието – убедителна изява на Венсан Ордоно. Чудесен бе приносът и на мецосопрана Жули Байи като майката на Антония.
Музикалният директор на Операта в Лиеж – Джампаоло Бизанти, ръководи уверено сложната, комплексна партитура на Офенбах, като извлече запомнящ се лиризъм в оркестъра, фини нюанси, елегантен звук и в най-драматичните кулминации. Балансът с певците бе безупречен, а ансамблите много прецизно изработени. Запомнящо се бе и участието на хора, подготвен от Денис Сегон.
На финала, в епилога, след всички авантюри, сме отново в работния кабинет на поета, който е съкрушен, самотен, изморен. Артистът посяга към алкохола, но вярната Муза отново му подава ръка и го насърчава да не пропилява таланта си и да се труди. Трудът и изкуството ще излекуват раните му. Изкуството, което ни прави по-добри.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg