Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От нагъването на белтъците до създаването на нови лекарства

Никола Кереков прави обзор на важните научни пробиви на 2023

От създаването на изцяло синтетични ембриони, даващи възможност да се надникне в ранните фази на зачеването, до способностите на изкуствения интелект да създава нови, надеждни медикаменти, Никола Кереков прави обзор на научните и технологичните открития, които се случиха през 2023 г.

През годината беше одобрена първата CRISPR/Cas9 базирана терапия, която лекува сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия. Технологията CRISPR/Cas9 е метод за генетична редакция, който позволява надеждна "поправка" на ДНК при това в конкретния случай една-единствена намеса е достатъчна, за да излекува веднъж завинаги пациент, страдащ от някое от заболяванията.

През 2023 пораснаха опасенията, че изкуственият интелект (ИИ) ще предизвика сеизмични промени на пазара на труда и ще измести човека от редица сфери. Нарасна и страхът, че ИИ вече променя към лошо начина, по който общуваме или консумираме информацията, без да сме сигурни, че онова, което четем, не е написана от машина. Междувременно непосилната за човек изчислителна мощ на ИИ успя да разкрие една от добре пазените тайни на биологията - как се нагъват белтъците в организмите. За един средностатистически белтък от 400-600 аминокиселини начините, по които може да се нагъне в пространството са повече от молекулите, които има във Вселената. А в човешкото тяло има над 20 хиляди гена и 40 хиляди различни протеина.


И след като разгада нагъването на белтъците, ИИ не спря, а започна да създава нови, невиждани досега молекули, които могат да имат безкрайно много приложение, в това число първия изцяло нов антибиотик, създаван в последно време.
Как могат да бъдат интерпретирани тези новини от предния фронт на науката е въпрос на гледна точка – според част от съвременните мислители новите технологии ускоряват прогреса на човечеството, допринасяйки за разширяването на индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата. На другия край на спектъра са хората, които смятат, че това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.

Чуйте още и за стартирането на мисиите на Европейската космическа агенция – JUICE и Euclid, както и за амбициозните постижения на индийската космическа програма "Чандраян" 3.



По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40