От създаването на изцяло синтетични ембриони, даващи възможност да се надникне в ранните фази на зачеването, до способностите на изкуствения интелект да създава нови, надеждни медикаменти, Никола Кереков прави обзор на научните и технологичните открития, които се случиха през 2023 г.
През годината беше одобрена първата CRISPR/Cas9 базирана терапия, която лекува сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия. Технологията CRISPR/Cas9 е метод за генетична редакция, който позволява надеждна "поправка" на ДНК при това в конкретния случай една-единствена намеса е достатъчна, за да излекува веднъж завинаги пациент, страдащ от някое от заболяванията.
През 2023 пораснаха опасенията, че изкуственият интелект (ИИ) ще предизвика сеизмични промени на пазара на труда и ще измести човека от редица сфери. Нарасна и страхът, че ИИ вече променя към лошо начина, по който общуваме или консумираме информацията, без да сме сигурни, че онова, което четем, не е написана от машина. Междувременно непосилната за човек изчислителна мощ на ИИ успя да разкрие една от добре пазените тайни на биологията - как се нагъват белтъците в организмите. За един средностатистически белтък от 400-600 аминокиселини начините, по които може да се нагъне в пространството са повече от молекулите, които има във Вселената. А в човешкото тяло има над 20 хиляди гена и 40 хиляди различни протеина.
И след като разгада нагъването на белтъците, ИИ не спря, а започна да създава нови, невиждани досега молекули, които могат да имат безкрайно много приложение, в това число първия изцяло нов антибиотик, създаван в последно време.
Как могат да бъдат интерпретирани тези новини от предния фронт на науката е въпрос на гледна точка – според част от съвременните мислители новите технологии ускоряват прогреса на човечеството, допринасяйки за разширяването на индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата. На другия край на спектъра са хората, които смятат, че това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.
Чуйте още и за стартирането на мисиите на Европейската космическа агенция – JUICE и Euclid, както и за амбициозните постижения на индийската космическа програма "Чандраян" 3.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg