Бързия начин да разберем нещо за непознато място е да посетим пазара или гробището му, гласи един практически съвет. Друг "вентрилоквист" за навици, поведение и политики е боклукът. Как едно общество се избавя от онова, което вече не му трябва, къде го трупа, къде го смита, зеят ли отворени и мръсни контейнерите по улиците или са прилежно подредени като гвардейци.
Боклукът е тема на изследването на д-р Велислава Петрова "Отпадъкът като ресурс и въображение" – първото цялостно изследване на културните нагласи и политиките, свързани с отпадъка в съвременна България.
"Мисленето за отпадъка като материалност и като стока ни дава възможност по-ясно да мислим начините за третирането му и по-дълбоко да разбираме социалните отношения и структури в съвременния свят, пише д-р Петрова. Отпадъците налагат граници, структурират пространства и социални отношения, но и сами по себе си действат като граница. Понятието „отвращение“, добре познато и ключово за класическата социална антропология, е от основно значение за разбирането на особеното място, което заемат отпадъците и боклукът в нашето общество."
В отношението ни към боклука - било като отпадък, който искаме да държим възможно най-далече, било като ресурс и възможност - се оглеждат политически, икономически, социални и културни нагласи.
Промяната на нагласата към боклука – от национално богатство по времето на социализма до противна и опасна материя бележи прехода и изгражда ингригуваща история на наследството на социализма, икономическите и културни трансформации на 90-те години и съвременните глобални консуматорски практики.
"Отпадъкът като ресурс и въображение" е наистина интересно, четивно и увлекателно изследване за всички, които се интересуват как обживяваме средата си и как съжителстваме едни с други.
Василена Мирчева разговаря с Велислава Петрова във "Време за наука"
Снимките са предоставени от автора на книгата
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..
Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..
В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg