Спомен за големия Иван Иванов

Преди дни се сбогувахме с големия Иван Иванов. Светъл път към онези пространства, които някои наричат “по-добрия свят“. На днешния ден си спомняме за него с това, което остави като последни звукови следи, съхранени в Златния фонд на БНР.  Той ще бъде запомнен с емблематичните си филми "Всичко е любов", "Лавина", "Комбина" и "Мярка за неотклонение".

Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, поради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право. Известно време е радист на софийското летище.

От 1978 г. до 1981 г. Иван Иванов играе в Младежкия театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев), а от 1981 г. до 1983 г. - във  Военния театър (дн. Театър "Българска армия"). На сцената на Военния театър, само за един,  сезон пресъздава ролята на Ромео в "Ромео и Жулиета" и на Кларин в пиесата на Калдерон "Животът е сън". 

Иван Иванов дебютира в киното още като студент във филма “Срещу вятъра“ (1977) на режисьора Христо Христов. Става известен с ролята на Радо от филма "Всичко е любов" (1979) -  разказ за любовта на двама млади, които съдбата събира случайно, но в живота ги разделят предразсъдъците и несправедливостите на обществото. Филмът е по сценарий на Боян Папазов, български драматург и кинорежисьор, който написва повестта между 1976 г. и 1978 г. Режисьорът  на филма Борислав Шаралиев първоначално имал идея за главните роли да използва непрофесионални актьори, но не намира подходящи хора. След пробите, които правят на млади актьори и студенти във ВИТИЗ, избират двойката Иван Иванов и Янина Кашева. Тогава Иван Иванов е студент във ВИТИЗ.

След участието си в този филм Иван Иванов си спечелва славата на секссимвол. Изиграва поредица от герои бунтари - освен Радо от "Всичко е любов" той е Янкулов в “Юмруци в пръстта“ (1980), Асен в "Лавина" (1982), Вас/Христо в "Комбина" (1982) и Траян в "Мярка за неотклонение" (1983).

Иван Иванов изиграва близо 40 роли в киното. Снима се във филмите "Нощем с белите коне" (1985) на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов, „Борис I“ (1985) на режисьора Борислав Шаралиев, „Мечтатели“ (1986) на Иван Андонов, "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980), "Ударът"  (1981), "За госпожицата и нейната мъжка компания" (1983), "Римска делва" (1983), "Стената" (1984), "Романтична история (1985), "Горски хора" (1985), "Мечтатели" (1987), "Небе за всички" (1987), "Тест‘88" (1989), "Осем процента любов" (1990), "Живот на колела"  (1992), "Гори, гори огънче" (1994, сериал), "Стъклени топчета" (1999), "Асистентът"  (2002), "Чуй звездите" (2003), "Другият наш възможен живот" (2004), „Врабците през октомври“ (2006, сериал) и др.

Снимки: БГНЕС, БТА