Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Мехмед Карахюсеинов-Мето

Мехмед Карахюсеинов-Мето
Снимка: @metofoundation

Тази година – ден преди Коледа, ще се навършат 40 години от началото на Възродителния процес когато нашите сънародници от турски произход бяха принуждавани да сменят имената си. Между тях и един 39 годишен поет, преводач и художник – Мехмед Карахюсеинов, наричан от приятелите си просто Мето. На 2 февруари 1985 г., в знак на протест от налаганото му преименуване, той се самозапалва. Приятели успяват да го спасят, хвърляйки го в снега. Следват 5 години пълни с физическа болка и душевни страдания. На 3 май 1990 г. Мехмед Карахюсеинов си отива от този свят, както според него си отиват добрите хора – "тихо и незабележимо". Не знам дали днес съвестта гложди виновните за Възродителния процес, но със сигурност знам, че стиховете на Мето също "все ще се четат" и ще звучат:

"Добрите хора" се казва стихотворението, което току-що прозвуча. Пазим го в архива на предаването. Негов автор е поетът, преводач и художник Мехмед Карахюсеинов – Мето, който в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци се самозапалва. Изпълнението е на актрисата Пепа Николова.

Алина Караханова и Цвета Николова
Що за човек е бил Мето и какъв е днес в спомените на близките и семейството – за това разговаряме с Алина Караханова – негова племенница.

Такъв е Мето в очите на племенницата му. От поетесата, сценаристката и правозащитничката Малина Томова (на снимката в текста), която, уви, ни напусна също много рано., научаваме какъв е бил и в очите на приятелите му.

"Един от малкото български поети, които препокриват съзнанието си за това, което пише, със съзнанието за своята позиция за света. Целият му живот наистина се побира в тези два въпроса : "Защо се родих, Господи, защо си отивам?" Цялата му постановка към отделния човек е трагична и кристално изчистена от всякакви съмнения за неговата позиция... Самият Мето се възприема за виновник за злините, "Виновен съм, да" поемайки вината като изкупление на всички безумства, които са извършени, целия културен модел на подмяна, който е съществувал в обществото и от който ние не сме се освободили – оцеляването на всяка цена и със всички средства. ... Идеалът на почтеността, нравствеността и залагането на собствени си живот – наистина това е абсолютна алтернатива на българския културен модел и ние днес сме свидетели, че той не приема този идеал – на почтеността и нравственото присъствие, идеала на Духа." – казва Малина Томова.


Тези думи на Малина също са от архива на "Познати и непознати". Не е изненада, че думите ѝ за българския културен модел, който трудно приема различния, звучат актуално и днес. Очевидно е, че тази тема не трябва да заглъхва, за да не се повтарят подобни грешки и трагедии никога вече. А разговорът ни с Алина продължава с нещо необяснимо – как така картина на Мето е пресъздадена от автора на корицата на стихосбирката "Болката на откровението" Любомир Славков, с когото никога не са се познавали. Продължава и с разказ за една лична история , която спокойно може да се нарече Ходене по мъките – история на дъщеря му Севара за връщане рождното име на баща ѝ, а и нейното.

Месеци след смъртта на Мехмед Карахюсеинов се ражда и така мечтаният приживе син Аспар (на снимката вдясно). Огромна травма е да израснеш без баща, но още по-голяма травма е никога да не си го виждал, а да го търсиш в картини, стихове и спомени на близките. Какъв е образът на баща му в очите на Аспар?

Очевидно развълнуван от разговора, порасналият син Аспар не можа да подбере стихове, които да цитира, но в следващия трак звучи още едно стихотворение на Мето.




По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42