Промени в Закона за закрила и развитие на културата: Какво още трябва да се направи?

Нови промени в Закона за закрила и развитие на културата бяха приети от парламента на 9 февруари 2024 г. Измененията засягат дейността и функционирането на Национален фонд "Култура" (НФК) и представляват важна стъпка към стратегическото планиране и реформиране в областта на културния сектор.

Управлението на публичните разходи за култура, децентрализацията на политиките в сферата, инструментите за финансиране на културата и управленският модел на НФК – какво ще бъде направено и какво още трябва да се направи. Разговор в "Нашият ден" с Тома Биков, председател на Комисията за култура и медии в Народното събрание, и с Манол Пейков, член на Комисията за култура и медии в НС.

Биков, който е един от вносителите на законопроекта, обяснява причините за гласуваните промени. От една страна, те са финансови. Преди години НФК изразходва около 600-700 хил. лева на месец, по-късно започва да разполага с бюджет от 2 млн. месечно – една сравнително малка сума. Проблемът възниква през последните две-три години, когато фондът започва да работи с много повече средства, но със същия административен капацитет и по същия начин. Това, по думите на Биков, е създало сериозни проблеми, видими за обществото, и е довело до подозрения за непрозрачно и неефективно разходване на финансов ресурс.

"Моето мнение не е, че трябва конюнктурно да се вземат тези решения – заради един скандал да променим структурата на определена институция. По-скоро съм бил воден от тази промяна във функцията на НФК и от разбирането, че фондът може да се превърне в една решаваща структура за българската култура, включително в инструмент за стимулиране на качеството в културата", заявява председателят на комисията за култура и медии към НС. Според него това би компенсирало изведения на преден план количествен подход в културата, който се наблюдава у нас.

Биков определя НФК през последните години като "една безконтролна институция" и разглежда реформите като възможност за държавата да упражнява и известен контрол над разпределението на средствата, които отпуска. Председателят на комисията акцентира върху това, че в пленарната зала е постигнат пълен консенсус по отношение на законодателните промени, което е заявка за устойчивост в следващите години.

Скандал се разрази миналата година по повод наложените от НФК ограничения за кандидатстване по Програма "Преводи". Условието организации, регистрирани извън ЕС и европейското икономическо пространство, да не могат да кандидатстват по програми на фонда, ограничи достъпа до тази единствена към момента програма, подкрепяща превода на българска литература в чужбина.

"За мен този проблем беше по-скоро симптом за цялата болест. Фонд "Култура" няма капацитета и няма компетентността да се грижи за целия букет от задачи, които са му поставени", коментира казуса Манол Пейков. Той обяснява, че взетото от изпълнителния директор на НФК решение, макар и противоречиво и безпрецедентно, е имало своята юридическа обосновка. Според точка от Закона за закрила и развитие на културата дефиницията за културна организация гласи, че това е организация, регистрирана според законодателството на ЕС.

"Ние не можем да редефинираме понятието за културна организация, но това, което направихме, е да оправомощим директора в определени ситуации, за определени програми да не прилага този конкретен член. Идеята е Програма "Преводи" да бъде изключена от обхвата на този конкретен член", казва Пейков за предприетите в тази посока мерки. Решението е взето след проучване на механизмите в 27 държави в Европа, като в нито една от тях не са срещнати подобни изисквания и ограничения за превод на чужд език.

Манол Пейков говори и за друг тип реформа, която смята за необходима в културния сектор, а именно – обособяването на индивидуални центрове, които да работят възможно най-самостоятелно в областта на книгата, на музиката, на сценичните изкуства. След като преди почти 20 години тогавашният министър на културата Стефан Данаилов ликвидира специализираните центрове, днес функционира само Киноцентърът.

"Това не значи, че нещата там са безпроблемни, но значи, че вниманието към този сектор е по-голямо", казва Пейков и допълва: "За мен истинското решение е да се работи в посока основаване на Национална агенция за книгата, която да има адекватна самостойност, да се управлява от хора, които разбират от книги, разбират от политики за книгата, четенето и развитието на книжна култура." Пейков се е заел с проучване на опита в тази област в други държави членки на ЕС и би се ангажирал с изработката на законопроект в тази посока, какъвто например има в Словения още от 2008 година.

Относно финансирането на НФК, което включва неработещи финансови инструменти – парите от хазарта и меценатството – Биков заявява: "Този така наречен "фонд" никога не се е възприемал като фонд. Фонд означава структура, която може да се финансира от най-различни места. Това, разбира се, зависи от неговата активност и от административния капацитет на структурата – не само да може да изразходва пари, но и да привлича пари." Финансирането може да става и по европейски програми, и чрез други министерства и зависи от волята на изпълнителния директор. 

Председателят на комисията допълва: "Преди да говорим за големите, концептуални неща, би трябвало да направим една работеща структура, която да може адекватно да разходва тези милиони, за които се говори." Той изразява надежда в следващите няколко месеца да се укрепи административният капацитет на фонда.

В културния сектор липсата на внимание води до липса на пари. По думите на Биков е време културата да излезе от маргиналното положение, в което от десетилетия се намира, и да стане една "хоризонтална политика", която се преплита с  всички останали сектори. Културната политика може да допринесе за външната политика, за регионалното развитие, туризма дори в земеделието. "Ние трябва да разберем, че това е естетиката на нацията и тя не може да бъде затворена в един фонд и едно министерство", казва той.

По темата за децентрализацията – на регионален принцип, но и в административен и професионален смисъл – и за нуждата от Стратегия за културата в България – мнението на Манол Пейков гласи: "Може би имаме нужда от един програмен документ, който да поставя нещата на различна идейна основа. От друга страна, правени са толкова много опити за стратегии и те се точат през годините, а междувременно нещата се случват."

Той изразява съгласие с Тома Биков, че трябва да се мисли за повишаване на самия статут и самочувствие на хората, работещи в областта на културата. Като безспорен успех в управлението на ГЕРБ, Пейков определя повишаването на статута на професионалистите в образователната сфера на всички нива – от министерството до редовия учител. Това е процес, който трябва да се осъществи и в културния сектор. Според Пейков повишаването на статуса на хората повишава и качеството на тяхната работа.

"По темата за децентрализацията бих искал да кажа нещо много важно. Тук имаме манталитетен проблем. Този проблем е свързан с факта, че ние десетилетия наред сме свикнали нещата да се случват по командно-административен принцип. Елементът на доверието е много важен, когато става дума за децентрализация, а доверието в българската национална култура го няма. Поне на институционално ниво то отсъства. На битово ниво то започва да се завръща", смята Пейков. Според него, за да работи един независим център, какъвто има в Прибалтийските държави, в Словения, в Чехия, е необходимо да се инвестира доверие.

Тази година бюджетът, заделен за култура, е рекордно висок, но все още е далеч от заветния 1% от БВП, на който се надяват хората от сектора. Има ли надежда за постепенно повишаване на културния бюджет?

Биков коментира: "Много зависи от Министерство на културата и от целия културен сектор. Как ще се позиционират тези пари. Аз приемам това увеличение на бюджета като знак за готовност за реформа от страна на политическата воля. Трябва да се знае, че това е един огромен ангажимент за Министерство на културата, трябва много бързи решения да се взимат тази година, за да може това увеличение да не остане просто като една брошка на ревера на тези от нас, които са настоявали това да се случи."

Биков е на мнение, че на този етап културният сектор не притежава административния капацитет да борави с бюджет от 1% БВП. Относно децентрализацията, той споделя убеждението, че преди да се премине към нея, е необходимо окрупняване на институциите. Има риск при ненавременна децентрализация да се постигне негативен ефект в регионите на страната.

В края на разговора Тома Биков отправя призив към хората в културния сектор да оставят егото настрани в името на това да се работи заедно и конструктивно. Манол Пейков изразява надежда, че през тази година ще се работи в една стабилна политическа среда.

Чуйте разговора от звуковия файл.