Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антарктика – непознатата южна земя

Гл. ас. Гергана Георгиева, Ани Костова, Васил Гурев и доц. Весела Евтимова (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя (Тера аустралис инкогнита). Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. 

България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по-бързо да стигнат до своите отговори, заяви в предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя.

На Антарктида отидохме с идеята да инсталираме първата българска сеизмична станция, за да може да работи постоянно там, съобщи в предаването физикът гл. ас. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Следващата година тя отново ще бъде част от българската експедиция до ледения континент, тъй като вече е изготвен проект, за който са намерени и средства. Планирано е поставянето на още една сеизмична станция на един от съседните острови, сподели още Георгиева.

11 пъти е участвал в български експедиции до ледения континент ядреният физик Васил Гурев. Антарктида е едно удивително място с невероятна природа и условия и съвсем доскоро е ненаселен район, сподели Гурев. В началото е ходил по една-две седмици, без да среща никого. За първата българската къщичка – "куцото куче", специфичните условия и трудности за живот и работа и за ледниците, които запечатват информация за отделните периоди, живота и неговото развитие, разказва физикът. Това може да подпомогне изследването на климатичните промени през годините. В началото изследователската работа се осъществява с използването на класическите средства на геодезията, а днес има нови методи и постижения в изследването на ледения континент.

Благодарение на полярните програми, които се развиват през годините, се увеличават и възможностите за нови изследвания и работа на млади учени. Повече за опита и работата на доц. Весела Евтимова, гл. ас. Гергана Георгиева и ядрения физик Васил Гурев , чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28

Резултатите от среднозимното преброяване на водолюбивите птици

Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..

публикувано на 28.01.25 в 13:03
Теодор Карайончев

Теодор Карайончев: Да се учим от децата на справедливост

Теодор Карайончев е психолог с дългогодишен опит в тренинги с учители и работа в училище. Повод за разговора с него е наглед незначителна случка от училищния живот, споделена в социална мрежа. Най-общо казано, става дума за оценяване без предупреждение на доброволното участие на няколко ученици в дискусия по тема, предложена от учителя. Ситуацията е..

публикувано на 28.01.25 в 09:43

Еврика! Успешни българи: Виктор-Александър Раданов

"Най-важното за един човек е да има възможността да изучава това, което му харесва и да се занимава точно с тази област, която го прави истински щастлив и го прави да се чувства пълноценен" – това казва първокурсникът от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Виктор-Александър Раданов. Миналата година той спечели бронзов медал на..

публикувано на 27.01.25 в 17:05