"Десетки художници мечтаеха да го нарисуват. Портретите донякъде наподобяваха лика му, но един с друг не си приличаха. Всеки българин си има по един свой Левски и затова е твърде ревнив към неговия образ. И за нас той остана неуловим, какъвто беше за ония, които го преследваха. Ясен в мисли и постъпки, той остана неподатлив за легендите."
Така започва кинороманът на Радой Ралин "Аз съм Левски" – издаден на хартия, но останал нефилмиран вече 50 години. Кин Стоянов си спомня вълнението на своя баща, а и на цялото семейство, когато на Радой Ралин е възложено да напише сценарий за Апостола. Разговор в "Нашият ден" за един незаснет филм и за ревността на всеки българин към образа на Васил Левски.
Кин Стоянов споделя, че семейството му е фамилно обвързано с паметта и делото на Апостола, затова Радой Ралин подхожда съвестно и отговорно към това творческо изпитание.
"Тук в случая има и нещо, което е свързано с нашата родова памет. На практика Радой Ралин с неговото кръщелно име Димитър е внук на последния войвода от Априлското въстание. Неговият дядо Димитър е бил брат на Таньо войвода, който е бил пълномощник на Васил Левски за Централна и Източна България – в Сливенския Балкан, в Котленския Балкан, чак до Търговище той е представлявал Тайния революционен комитет и след разбиването му дори е бил в диарбекирски затвор заточеник", разказва Стоянов.
Радой Ралин посвещава близо три години на работата по сценария. Корифеите в изследването на тази историческа епоха – проф. Николай Генчев и акад. Константин Косев – дълбоко оценяват стойността на завършения драматургичен текст.
"Топографски погледнато, той подходи направо, като влезе в Народната библиотека и успя да прочете цялата книжнина", спомня си синът му. За това свидетелства и послесловът на книгата, в който Ралин написва: "Прочетох всичко върху Левски – мемоари, исторически изследвания, спомени, разкази, повести, романи, есета, публикувани до 1 декември 1974 година. Не съм направил нищо повече от другите, само подредих материала по своему."
Сценарият е построен ретроспективно. Действието започва със залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче и по пътя към бесилото продължава с неговите спомени за живота и делото.
През 1979 година текстът е публикуван в сп. "Киноизкуство" и е посрещнат с одобрение от колегията, от хората на киното. Според Кин Стоянов драматургичната творба дори оказва влияние върху по-нататъшни сценарии, посветени на Апостола.
Причината текстът да не бъде филмиран Стоянов отдава отчасти на съдбата, съпътствала Радой Ралин през неговото битие. Нещо винаги остава неосъществено, някоя мечта не се сбъдва. Първоначално сценарият е поверен на режисьора Дучо Мундров, но поради творчески разминавания той се оттегля. Вторият режисьор, който не успява да осъществи филма, е Асен Шопов. Радой Ралин и Асен Шопов работят здраво, създават режисьорската книга и до ден-днешен режисьорът още пази в своя архив над 3000 снимки на местата, където е трябвало да се случи заснемането.
Кин Стоянов разказва: "От Идеологическия отдел на Централния комитет на БКП дойде изискване да се преработи сценарият, защото в него българският народ не бил представен в добра светлина. Радой Ралин, разбира се, отказа да прави каквито и да е промени, защото на съвестта му стоеше примерът на неговия дядо. Не би могъл да направи този компромис със съвестта на фамилната ни памет."
През 1994 година започва поредният опит за заснемане на филм по драматургичния текст. Общобългарският комитет "Васил Левски" стартира дарителска кампания. Сценаристът в типичния си стил измисля слогана: "Всеки българин да даде левче за Левски!" По разказа на Стоянов събраните пари потъват в следствие на настъпилата банкова криза.
Според Кин Стоянов Васил Левски е част от чувството на българина за национален суверенитет – духовен и исторически. Ето защо всеки опит образът на Апостола да бъде моделиран, представен в една конкретна светлина бива посрещнат с чувство за ревност.
Всеки има своя Левски. И семейството на Радой Ралин вярва, че може би е по-добре да съществува само книгата, в която образът на Апостола остава в полето на ревнивото, индивидуално въображение на всеки читател.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg