Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Баналността на патриотизма*

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Н. Пр. Йоси Леви Сфари и Михайлина Павлова

Н. Пр. Йоси Леви-Сфари: Голямото предизвикателство е да направим разграничението между добро и зло

" Студентите и учениците трябва да знаят, да учат, да бъдат добри човешки същества. Да допринесат за общността и да се защитят от омразата, от дезинформацията, която се разпространява по целия свят. Когато ние започвахме да учим преди години, беше доста различно спрямо днешния ден. Предизвикателствата, пред които са изправени нашите деца, са много..

публикувано на 13.09.24 в 17:50

Анна Мурашенко: Най-грубият въпрос към ветеран е "Колко човека си убил"

Как да разговарят журналистите с ветерани, завърнали се от плен в Русия, и кои са най-честите грешки, които могат да бъдат допуснати, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Анна Мурашенко , основател на благотворителния фонд "YOUkraine" "Когато се срещаме с герой от фронта, на първо място, трябва да видим в него човека, личността...

публикувано на 13.09.24 в 16:00

Незаконното и опасно строителство в центъра на София след проверката на ДНСК

Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73,  в продължение на месеци води жителите на района към състояние на безизходица. На 19 юли в "Законът и Темида" разгледахме частния случай на Велина Иванова, която се обърна към екипа на предаването след поредица от сигнали към администрацията на Община..

публикувано на 13.09.24 в 15:25
Адв. Христиан Митев и Анелия Торошанова

"Съвети на адвоката" с адв. Христиан Митев

В рубриката "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в ефира на "Законът и Темида". Слушателка, която сама отглежда детето си след развод, но не получава присъдената ѝ издръжка от бащата, пита по какъв законов ред може да се справи с този проблем.   По думите на адв. Митев това е често срещан проблем в..

публикувано на 13.09.24 в 13:26
Божидар Александров и Бюлент Мюмюнов

Бюлент Мюмюнов: Светът на спорта днес през очите на един спортен журналист

Равносметката на постиженията и емоциите от Олимпийските и параолимпийските игри в Париж в "Нашият ден" прави спортният журналист  Бюлент Мюмюнов , отразявал събитията от френската столица. Мюмюнов споделя насладата от спортното зрелище и срещата с редица златни атлети, чиито емоции успява да съпреживее на живо.  По думите на журналиста светът..

публикувано на 13.09.24 в 10:39