Защо вече 10 години съществува инициативата "Зелени закони" и какво се е променило за този период от време? Тази вечер организацията отбелязва своя рожден ден с един сериозен дебат на тема политики за природата у нас. В "Нашият ден" говори Вера Стаевска, председател на Сдружението за изследователски практики – за успехите, разочарованията и тенденциите в зелената политика на България.
Какво може да се промени в опазването на околната среда за едно десетилетие – това е въпрос, чийто отговор самите представители на Сдружението "Зелени закони" ще потърсят, като се допитат до партньори, експерти, политически представители и активни граждани.
"За тези, които не ни познават, последните години ние се стараехме да бъдем нещо като мост, платформа за разговор между активни граждани и политики и да се опитваме да сведем желанията и политиките за природата до политическия дневен ред така, че те да влязат малко по-широко в различни партийни програми и реални действия", пояснява Стаевска.
Гостът в предаването припомня, че първият проект на "Зелени закони" е стартирал през 2014 година в сътрудничество с Бинар. Тогава биоразнообразието, устройството на територията, устойчивото селско стопанство, зелената енергетика са още маргинални теми за българското общество.
Председателят на "Зелени закони" посочва, че главната цел на инициативата винаги е била да има малко повече природа в природозащитните закони. За целта се работи на експертно ниво с едни от най-изявените имена в природозащитната общност и се провеждат срещи с инициативни комитети в цялата страна, за да бъдат обхванати всички екологични проблеми у нас.
Стаевска не крие, че за съжаление през годините е имало разочарования. Тя припомня, че преди последните парламентарни избори през април коалицията ПП-ДБ създава така наречената "Книга на каузите". Сдружението "Зелени закони", като НПО, за първи път официално се включва в инициативата. Въпреки това Законът за устройството на черноморското крайбрежие и Законът за биологичното разнообразие силно разочароват природозащитниците.
"Има и постоянстващи хора, за които тези каузи не са някакво спорадично ПР действие. Смятам, че темата все пак навлезе най-малкото в езика на широк кръг политици. Откъм действие би могло да бъде много по-добре.", заявява Стаевска. Тя акцентира върху необходимостта от експертно мнение, събиране на данни, анализ и проследяване на обстановката при взимането на политически решения.
Председателят на сдружението смята, че политическата логика днес е много порочна – инвеститорите са с предимство пред всички други политики. В резултат се наблюдават вредни тенденции – за застрояване, за замърсяване, тенденция за развитие чрез разрушаване.
"Качеството на живот преди всичко зависи от хармонията с околния свят. Без природата не само няма да имаме качество, но и живот. Въздух, вода, климатични промени – това са толкова осезаеми фактори в нашия живот, че би трябвало да обърнем тенденциите.", апелира Стаевска.
Дебатът ще се състои днес от 19 ч. в споделеното пространство на "Резонатор" на ул. "20 април" № 13.
"Иска ни се да съберем хора, които през годините са участвали – представители на политически партии, хора от неправителствения сектор и научните институции и най-вече активни граждани", заявява Стаевска, според която е време за сериозна равносметка, отнасяща се до политиките за природата в България.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73 вече 4 месеца изправя жителите на района пред усещане за безизходица. Какви проверки са извършили институциите – в "Законът и Темида" разглеждаме частния случай на Велина Иванова от София. След отправена покана към представител на община "Възраждане", чуваме..
В "Законът и Темида" дългогодишният консултант на предаването д-р Орлин Колев , експерт по конституционно право, отговаря на слушателски въпроси в ефир. Допустимо ли е искането за отлагане връчването на втория мандат от президента? В отговора си д-р Колев се позовава на чл. 99 от Конституцията – разпоредбата, която овластява..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от възможни 100 . Класният ръководител и учител по математика г-жа Елена Киселова разказва за пътя към блестящия резултат, в който не липсва критика към българската образователна система. От общо..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от..
Над 300 участници от 8 държави пристигат в старопрестолния град за 26-ото издание на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново". От 20 до 27..
Гост в "Нашият ден" е Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език. Спадони завършва магистърска програма "Преводач-редактор" в Софийския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
