90-те години – време, за което всички имаме мнение. Не толкова далечно минало, в което, за да бъдеш "някакъв", трябваше да присъстваш физически, на място. Официалната култура се пропукваше, но все още всички четяха едни и същи заглавия. Субкултурите процъфтяваха като убежище, в което всеки може да бъде, какъвто пожелае да бъде. Светът претърпя коренна промяна и днес 90-те остават едно маргинално, романтично, любопитно време в представите както на неговите съвременници, така и на най-новото поколение. Данислава Делчева, основател на креативно студио "Рефлектор", разказва в "Нашият ден" за проекта "Алтерофилия", посветен на културата на 90-те.
В началото на разговора Делчева представя целта на проекта: "Понятието "обща култура" изчезна. Като че ли няма нещо, което да ни обединява културно. Обществото се фрагментира все повече и това изиграва лоша шега на разговора ни. Няма обща база, на която да стъпим. Тогава имаше и тя беше културата. Нашата мисия е да обясняваме и доказваме защо и как културата е основна необходимост за всеки човек. Тъй като се занимаваме предимно с млади хора, те в момента много често страдат от различни по вид кризи на идентичността и решихме, че трябва да споделим нашия опит и да разкажем за времето, когато ние сме били млади – какво нас ни е изградило и формирало като хора."
Димитър Воев и "Нова генерация", "Ревю", "Контрол" – музиката на десетилетието – е основният фокус на "Алтерофилия": "Разказваме за социални и културни феномени, за политическата обстановка, как музикантите и феновете са възприемали всичко, което се случва.", обяснява Делчева, според която отговорът на този въпрос е – безсъзнателно. Музикантите мислят, че започват едно нещо, но постигат друго, казва тя. Това се случва в среда без ясни правила и структура, където е възможно да се роди всичко от фантазията на хората. В медиите и сцената на изкуството от 90-те се усеща откривателство, романтизъм, способност да се впечатляваш, вдъхновяваш и да оценяваш таланта и интелекта на другия. Делчева акцентира върху интелекта като основа на цялата култура на десетилетието. Според нея младите хора имат нужда от ролеви модели, които са по-различни от сегашните инфлуенсъри.
За любовта към алтернативното гостът казва: "Субкултурите, като форма на изразяване през музика и начин на живот, каузи и вярвания, определят начина, по който живееш и изграждаш себе си, и формират твоя характер и темперамент в една ранна възраст. Музиката те определя като човек и се получава така, че доста от житейските ти избори се основават на това, което си консумирал като култура и музика."
"Алтерофилия" споделя с младите именно тази искра на романтизъм, търсене, любопитство и общуване, характерна за 90-те. Тя изгасва във времето – животът е тръгнал в нови посоки, изчезнала е еуфорията, разказва Делчева. Тя смята, че в днешно време има социален натиск да принадлежиш към някаква общност.
"Алтерофилия" е поредица от 10 видеоматериали, разказващи за всяка година от десетилетието – теми, музика, импресии, случки от онова време, интервюта с музиканти, които разказват за собствения си път и опита си тогава. Колаж от впечатления за духа на 90-те години. Създателите на проекта са подготвили и субкултурен наръчник, който разказва как изглеждат метълите, пънкарите, рейвърите, чалгарите, хората, които слушат алтернативна музика – начален пътеводител из 90-те години.
"Говорим и за негативното. Не е изцяло носталгичен проектът. Важно е да си кажем истината под каквато и да било форма", добавя Делчева. 90-те са времето, когато избуяват гангстерските групировки, а улиците стават рисково пространство.
"90-те са родили архетипи. Много от младежите сега не си дават сметка колко образите, които срещат по пътя си, са се зародили през това време", заявява създателят на проекта.
Съвсем скоро видеоматериалите ще могат да се гледат в YouTube, а в другите социални мрежи на "Рефлектор" разговорът за 90-те продължава. Авторите събират още визуален архив от времето. Не е нужно фотографиите да бъдат субкултурни – изпращайте снимки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание" се събраха 64 представители на българските училища по света, гости от Министерството на образованието и науката, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Президентството, представители на..
От 15 юни до 18 август в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел се представя изложбата на българския зограф Диан Костов, озаглавена "Кръстопът – цената на избора". "Кръстопът – цената на избора" е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието и преобразява базиликата както отвътре, така и отвън с нестандартни инсталации и..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в ДКИ КЦ "Двореца" в Балчик се откриха Дните на италианската култура , които се провеждат за седма поредна година. В Каменната зала до 30 юли може да бъде посетена изложбата "Операта – културно..
Освен море и богата културна програма Балчик предлага досег до красива и уникална природна среда . За защитените местности в "Нашият ден" разказва Мариан Цветков , инженер, озеленител и лесовъд към Община "Балчик", известен и като разказвач и изследовател на местните легенди. Географските дадености на община Балчик са много разнообразни..
За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището. Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
