90-те години – време, за което всички имаме мнение. Не толкова далечно минало, в което, за да бъдеш "някакъв", трябваше да присъстваш физически, на място. Официалната култура се пропукваше, но все още всички четяха едни и същи заглавия. Субкултурите процъфтяваха като убежище, в което всеки може да бъде, какъвто пожелае да бъде. Светът претърпя коренна промяна и днес 90-те остават едно маргинално, романтично, любопитно време в представите както на неговите съвременници, така и на най-новото поколение. Данислава Делчева, основател на креативно студио "Рефлектор", разказва в "Нашият ден" за проекта "Алтерофилия", посветен на културата на 90-те.
В началото на разговора Делчева представя целта на проекта: "Понятието "обща култура" изчезна. Като че ли няма нещо, което да ни обединява културно. Обществото се фрагментира все повече и това изиграва лоша шега на разговора ни. Няма обща база, на която да стъпим. Тогава имаше и тя беше културата. Нашата мисия е да обясняваме и доказваме защо и как културата е основна необходимост за всеки човек. Тъй като се занимаваме предимно с млади хора, те в момента много често страдат от различни по вид кризи на идентичността и решихме, че трябва да споделим нашия опит и да разкажем за времето, когато ние сме били млади – какво нас ни е изградило и формирало като хора."
Димитър Воев и "Нова генерация", "Ревю", "Контрол" – музиката на десетилетието – е основният фокус на "Алтерофилия": "Разказваме за социални и културни феномени, за политическата обстановка, как музикантите и феновете са възприемали всичко, което се случва.", обяснява Делчева, според която отговорът на този въпрос е – безсъзнателно. Музикантите мислят, че започват едно нещо, но постигат друго, казва тя. Това се случва в среда без ясни правила и структура, където е възможно да се роди всичко от фантазията на хората. В медиите и сцената на изкуството от 90-те се усеща откривателство, романтизъм, способност да се впечатляваш, вдъхновяваш и да оценяваш таланта и интелекта на другия. Делчева акцентира върху интелекта като основа на цялата култура на десетилетието. Според нея младите хора имат нужда от ролеви модели, които са по-различни от сегашните инфлуенсъри.
За любовта към алтернативното гостът казва: "Субкултурите, като форма на изразяване през музика и начин на живот, каузи и вярвания, определят начина, по който живееш и изграждаш себе си, и формират твоя характер и темперамент в една ранна възраст. Музиката те определя като човек и се получава така, че доста от житейските ти избори се основават на това, което си консумирал като култура и музика."
"Алтерофилия" споделя с младите именно тази искра на романтизъм, търсене, любопитство и общуване, характерна за 90-те. Тя изгасва във времето – животът е тръгнал в нови посоки, изчезнала е еуфорията, разказва Делчева. Тя смята, че в днешно време има социален натиск да принадлежиш към някаква общност.
"Алтерофилия" е поредица от 10 видеоматериали, разказващи за всяка година от десетилетието – теми, музика, импресии, случки от онова време, интервюта с музиканти, които разказват за собствения си път и опита си тогава. Колаж от впечатления за духа на 90-те години. Създателите на проекта са подготвили и субкултурен наръчник, който разказва как изглеждат метълите, пънкарите, рейвърите, чалгарите, хората, които слушат алтернативна музика – начален пътеводител из 90-те години.
"Говорим и за негативното. Не е изцяло носталгичен проектът. Важно е да си кажем истината под каквато и да било форма", добавя Делчева. 90-те са времето, когато избуяват гангстерските групировки, а улиците стават рисково пространство.
"90-те са родили архетипи. Много от младежите сега не си дават сметка колко образите, които срещат по пътя си, са се зародили през това време", заявява създателят на проекта.
Съвсем скоро видеоматериалите ще могат да се гледат в YouTube, а в другите социални мрежи на "Рефлектор" разговорът за 90-те продължава. Авторите събират още визуален архив от времето. Не е нужно фотографиите да бъдат субкултурни – изпращайте снимки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg