Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Съседите" или викът на травмата като мълчание

Снимка: Магдалена Гигова

Дискусията "Съседите" от Белене до Венеция: драматургия на травмата, която срещна авторите и куратора на българския проект за Биеналето на изкуствата с хора от всякакви възрасти, препълни залата на студентския театър в Софийския университет.

Освен създателите на мултимедийната и интерактивна инсталация проф. Лилия Топузова, Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Васил Владимиров в разговора, модериран от Валентин Калинов, се включиха още проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева и Борис Пантев.

На дискусията присъства и комисарят на българското участие във Венецианското биенале д-р Надежда Джакова.

Но най-ценният гост на вечерта бе Сабри Искендер, политически затворник, подложен на мъчения в ареста, задето протестирал за човешки права и против смяната на имената на българските турци. Лежал без присъда в Белене, основател на организацията "Демократичната лига за защита правата на човека в България". Той е един от репресираните от комунистическия режим, чиито разкази можем да чуем в "Съседите".

Сабри Искендер
Проектът се вписва в тазгодишната тема на Биеналето "Чужденци навсякъде" като разкрива как човек може да се окаже чужденец в собствената си страна, отхвърлен от обществото и дори от близките си, защото е попаднал в месомелачката на политическото насилие по време на комунизма.

За любителите на статистиката по "Съседите" създателите работят вече 20 години, в инсталацията са включени 40 дълбочинни интервюта, а самото художествено пресъздаване на средностатистически дом от времето на "развития социализъм" тежи 800 кг.

Но според Лилия Топузова, професорка от университета в Торонто, тежестта на мълчанието, обвило страданието, е 800 тона.

Водещият Валентин Калинов (философ, психолог и писател) нарече "Съседите" разновременен и разнопространствен проект. Кураторът Васил Владимиров доразви тезата му като припомни, че в инсталацията са включени 17 различни медии, задвижвани от компютри. Той подчерта, че една от авторките – Красимира Буцева нарича творбата им "документален театър", но според него става дума за многоизмерен документален филм.

Васил също подхвана темата за мълчанието и тя сякаш се процеждаше като снопче светлина във всички изказвания. Според Лилия Топузова, която не само е разговаряла с пострадалите от комунистическия ботуш, ами е мълчала, пила, яла, пушила или просто изслушвала всичките им болежки, в едно такова изследване мълчанието е по-ценно и неизказаното винаги е най-стойностно.

Председателят на журито, избрало "Съседите" да представи България във Венеция, проф. Венелин Шурелов, заяви, че това е важен проект, заради измеренията, които предлага и съществува чрез предметния свят.

Джулиан Шехирян, докторант от университета в Принстън, спомена ученика на Зигмунд Фройд – Теодор Райк и книгата му "Слушайки с третото ухо", за да обрисува слушането като психотерапевтично средство. "Рискуваме да чуем само онова, което си мислим, че ще чуем". В инсталацията звучи жужене на мухи, записано на остров Персин, комари от Белене, в интервютата се чува наливане на питие, тръскане на пепел от цигара, нервно потропване по масата… Използват се мебели, чугунена мивка и буркани като акустични тела.

Красимира Буцева, визуална артистка и преподавателка, която дели времето си между София и Лондон, сподели, че според нея и камъните разказват историите на травмата. Затова те ярко присъстват в "Съседите", както и пясъкът от Белене разсипан върху масата и лакиран отгоре. Младите хора в публиката с недоумение и интерес научиха, че концлагеристите са криели аспирин или бележки от дома в тайници, издълбани в налъмите им.

Феноменологът и философ Борис Пантев каза, че според него границата, която в инсталацията минава между кухнята и дневната, маркира мълчанието на преживелите репресиите.

Тук е мястото да поясним, че в условно пресъздадения хол на жилище от времето на комунизма звучат спомените на онези, които охотно споделят преживяванията си. В т.нар. спалня са интервютата с хората, които проговарят за пръв път за травмите си. А в кухнята властва мълчанието.

Проф. Даниела Колева, дългогодишен изследовател на устната история, мъдро спомена, че думите могат да скрият мълчание и да изразят мълчание. Проф. Лилия Топузова пък разкри как според нея се разчупва тишината – с много грижа, с емпатия и присъствие. Като създадеш връзка с човека, когото интервюираш и надскочиш научния интерес. 

След изказванията на присъстващите, въпросите заваляха и те варираха от питане за метафората в битовите предмети до има ли връзка между насилието преди десетилетия и на неотдавнашните протести.

Логичен и емоционален край на вечерта сложи Сабри Искендер, подлаган на мъчения и побой 111 дни в сливенската милиция по време на Възродителния процес и изпратен без присъда в затвора в Белене, който успява да напусне след 37-дневна гладна стачка. "Младите трябва да знаят какво е тоталитарен режим. Когато историята се забравя, тя се повтаря", заключи политзатворникът.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05

В сърцето на авторския театър

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..

публикувано на 20.11.24 в 17:50

Небостъргачи, баби и още нещо

Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц".  Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..

публикувано на 20.11.24 в 17:20