Доколко сме способни да разпознаваме създаденото от изкуствен интелект и от човешка дейност? Отговор на този въпрос намира чрез своя експеримент журналистът и програмист Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории". Той публикува анкета, в която предлага на участниците да познаят дали предложените произведения са дело на човек или не. Оказва се, че по-малко от 1 процент от хората могат безпогрешно да различат това. Сред въпросите в предизвикателството са преводи на Шекспир на български език, поезия, рап и класически произведения, фотографии, илюстрации, картини и дори рецепти за ястия.
"Не си даваме сметка къде сме – казва Георги Караманев – защото изкуственият интелект вече е тук. Резултати от експеримента бяха плачевни. Настина имаме алгоритъм, който е черна кутия дори за изследователите и не можем с точност да кажем от къде точно заимства, но дали пък и с творците не е така?"
Георги Караманев твърди, че се опитва да провокира хората да се замислят колко лесно е вече да се създава такова генерирано съдържание.
"Говорим за изкуствения интелект много повърхностно, рядко си задаваме големите въпроси – за авторството и за истината. – казва той. – На такъв тип алгоритми целта им не е истината, а да ни отговори. Ние, журналистите, трябва да съблюдаваме за нея с всички свои критерии, изработени през десетилетията."
Чуйте Георги Караманев в "Какво се случва".
Снимка – Pixabay
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg