В какво се изразява предизвикателството да бъдеш главен архитект на София цяло десетилетие (2006-2016) – книгата "Малки софийски истории" отговаря на този въпрос от първо лице. В "Нашият ден" гостуват арх. Петър Диков, автор на сборника, и Кин Стоянов, негов редактор.
Кин Стоянов разказва, че съвместната му работа с арх. Диков си има своята радиопредистория. В края на 2007 година, като водещ на предаването "Часът на инфохолиците" в Радио София, Стоянов стартира културната рубрика "Часът на главния архитект". В нея тогавашният гл. архитект на столицата Петър Диков ежеседмично споделя своята визия и работа в полза на града. Предаването се превръща в своеобразна хроника на развитието на София – на успехите и неуспехите, които съпътстват професионалното ежедневие на главния архитект.
"Когато трябваше като редактор да чета книгата "Малки софийски истории", си дадох сметка, че тази книга е философия не само за София", заявява Стоянов. По думите му с конкретни примери арх. Диков посочва взаимоотношението и сблъсъка между обществения интерес и личната изгода. Книгата разкрива информация за големите градоустройствени проекти и сложните процеси, свързани с тях – метро, околовръстен път, конкурси на София, опазване на архитектурно наследство, устройството на Партийния дом. Редакторът допълва, че цитираните документи и фактологията са разредени с един особен шеговит заряд, който прави книгата атрактивна не само за експерти в областта.
Още за работата на Кин Стоянов, като редактор на книгата, и куриозната случка, в която главният архитект на София се разминава с анатемата на попа от Долни Богоров – чуйте в звуковия файл:
Арх. Петър Диков заявява, че не всички любопитни истории са се побрали в сборника и шеговито обещава втори том. По думите на архитекта в обществените реакции, особено в социалните мрежи, емоциите надделяват над фактите. "Устройството е насилие над собствеността и винаги има съпротива", смята арх. Диков. Авторът запознава широката публика с непозната, вътрешна информация от своята практика и хвърля светлина над много от конфликтните ситуации в своята кариера на главен архитект. Както става ясно, в сборника присъстват и редица куриозни случки от времето на административната работа на арх. Диков.
Според госта главният архитект често незаслужено поема ударите на общественото недоволство. "Главният архитект, от една страна, може много, от друга страна – почти нищо не може. В негови ръце е да инициира, разработва и одобрява стратегически визии за София. От друга страна, реализацията на тия планове е извън неговите ръце", казва арх. Диков. Той допълва, че за големите градоустройствени проекти се изискват усилия, финансови средства, политическа воля и кураж. Арх. Диков вярва, че с морал и спазване на закона общественият интерес може да се срещне с личния. За съжаление обаче сме свидетели на тотални преобръщания на този баланс, смята той.
В книгата си архитектът описва усилията си за опазване на архитектурните паметници на града и на сградите с културна стойност – например Японския хотел, построен от Кишо Курокава през 1979 година. По думите на арх. Диков има много сгради, построени след 1944 година, които имат качества да бъдат обявени за културни паметници.
Книгата "Малки софийски истории" ще бъде представена на 9 април от 19 ч. в клуб "Перото".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
