Димитър Събев: Планинските райони на България не са "демографска пустиня"

В утрешния 18 април в книжарниците влиза книгата "Планинските райони на България: Икономика и население". Тя представя детайлен анализ на социално-икономическото състояние на планинските общности в България. Автор на изследването е Димитър Събев.

По време на обсъждането си на изданието в ефира на "Нашият ден" Събев ясно изтъква, че общоприетата медийна представа за планинските райони като демографски пустини е далеч от реалността.

"Аз доказвам с безпристрастните данни на статистиката, че в демографско отношение планинските райони са по-стабилни от равнините. Завръщат се хора и това е един много отчетлив процес през последните години. Цитирам официални данни на Национални статистически институт, че за последните 12 години между 90 и 100 000 души са се изселили от град и са се заселили на село“, твърди той.

Въпреки предположенията, фактите показват, че има явен процес на обратна миграция, при който хората се изселват от градовете към селските и планински райони. Събев цитира официални статистически данни, които поддържат това твърдение, указвайки, че значителен брой хора са преместили живота си към планините в последните години.

В допълнение към демографското стабилност Събев разкрива и важната икономическа роля, която играят планинските райони. Вместо да бъдат описвани като области с ограничени икономически възможности, те на практика разполагат с разнообразен и промишлено развит сектор. Планинските райони на България не само притежават преработваща промишленост, но също така са дом на производства с висока добавена стойност, което ги прави важни играчи на европейската икономическа сцена.

"Също и икономиката на планинските райони далеч не е "малко овце, тютюн и златна мина": българските планини имат по-висок дял на преработващата промишленост от повечето европейски страни, включително и производства с висока добавена стойност", пише в описанието на изданието на страницата на издателството.

Според него е важно е да се подчертае, че привличането към живота в планините не се ограничава само до материални грижи. Въпреки трудностите, които може да предложи селският живот, хората все пак се насочват към планините в търсене на спокойствие, връзка с природата и чиста среда за живот. Така чрез анализа си Събев разкрива важността на планинските райони не само от икономическа, но и от социална и екологична перспектива.

В заключение статията подчертава необходимостта от комплексно изследване и подкрепа за развитието на планинските общности в България. Вместо да бъдат разглеждани като места на отчаяние и бедност, те трябва да бъдат разглеждани като места на потенциал и възможности, които изискват интелигентни и устойчиви стратегии за развитие.