Изложбата на автентични български килими в Париж, открита на вчерашния 18 април, събра вниманието на много почитатели на изкуството. Първата такава изложба в Париж отвори врати за показване на уникални килими от XIX и XX век. В галерията на Българския културен институт в Париж се събра експозицията с невероятни примери на българското килимарство.
Килимите, произведени в Чипровци, Котел и Пирот (българска територия до 1878 г.), представят не само майсторството на българските тъкачи, но и носят със себе си дълбоката история и красота на българската култура. Тази бутикова изложба, наречена "История в цветове. 350 години българско килимарство", представя редки екземпляри, изработени преди стотици години, които са впечатляващ пример за традиционното изкуство на страната.
Изложбата е не просто демонстрация на красотата на българските килими, но и възродителен момент за тази древна традиция. Организаторите се гордеят с това, че за първи път в чужбина ще бъдат представени 35 непоказвани до момента автентични килими от Чипровци, Котел и Пирот, които са неразделна част от българската идентичност.
В ефира на "Нашият ден" директорът на Българския културен институт в Париж Десислава Бинева споделя, че килимарството е нещо, което пази историята на времето. Тези килими, пазени от техните собственици и наследници, са отражение на богатата култура и традиции на българския народ. Те са повече от предмети за украса, те са свидетелство за българската идентичност и красота, които преживяват през вековете.
Според нея е жалко е, че в чужбина има твърде малко систематизирана информация на тази тема, казва тя и подчертава, че автентичните български килими са много интересни и ценени от колекционерите, "защото са много фино изработени с много хубав дизайн с чудесни багрила, които съхраняват цветовете и траят много време след това".
Най-старият килим, който се показва в изложбата е от 1830 г., килим на почти два века. В предаването Бинева разказва, че килимите са били част от домовете на хората преди много години, те са съхранени от техните наследници, а след това намерени и закупени. В момента се съхраняват с идеята да бъдат запазени още дълго напред. "Това е разказ за живите ни традиции. Според мен ще бъде много интересен за чужда публика", казва още Десислава Бинева.
Когато Бинева се запознава със собственика на колекцията Якоб ван Бейлен, той казва нещо много интересно: "Това, което е любопитно при вас на Изток, е, че вие имате запазени живи традиции, нещо, което на Запад вече почти няма". Според нея именно това е много силен капитал – "имаме какво да покажем и разкажем".
Всички екземпляри, който се показват са част от колекцията на Якоб ван Бейлен. Той е Холандец по произход, който живее от много години в България. Бейлен е притежател на най-голямата частна колекция от над 900 автентични старинни килими.
Изложбата може да бъде разгледана от 18 април до 14 юни в Галерията на Българския културен институт в Париж.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg