През 1860 година в Балтимор се ражда Бенджамин Бътън, но не като малко, сладко бебе, а като брадясал старец. Съдбата му е предначертана: той ще изживее живота си в обратен ход и от ден на ден ще става… все по-млад. Когато на 50-годишна възраст Бътън се запознава с почти 30 години по-младата от него Хилдегарде, главният герой трябва всичко да заложи на една карта, понеже поради особеностите на житейски си път е живял изолиран от обществото и никога досега не е бил обичан. Любовта му към Хилдегарде не може да бъде трайна. Докато Хилдегарде прогресивно остарява, Бенджамин става все по-млад и накрая се превръща в бебе в къщата на собствения си син. Историята завършва с раждането на Бътън, което всъщност е смъртта му.
Франсис Скот Фицджералд написва тази странна и оригинална история през 1922 година. През 2008 година по този сценарий е заснет успешно филм с Брад Пит в главната роля. Райнхард Фебел, който е бил дългогодишен професор по композиция към "Моцартеум" в Залцбург, адаптира тази смешно-тъжна история за феномените време, идентичност, възраст, младост, бъдеще и минало за оперната сцена. Така се ражда едноактната опера "Бенджамин Бътън" с премиера на 6 април тази година в Областния музикален театър на Линц по либрето на композитора Райнхард Фебел и по новелата "Странният случай с Бенджамин Бътън" от Скот Фицджералд: композиционна поръчка на Областния музикален театър в Линц, с подкрепата на музикална фондация "Ернст фон Сименс".
Австрийската критика прояви засилен интерес към събитието и не спести възторга си от премиерата: "Жив, занимателен, трогателен, умен музикален театър!", написа "Байерн Класик"; "Трябва да бъде видяно, изключителен сюжет!" (Кронен цайтунг); "Препоръка! Отлично музициране!" (Аустрия пресе агентур); "Въодушевление, великолепни артисти!" (Ди Пресе); "Емоционално трогателна, течаща инсценировка" (Куриер); "Една оригинална, компактна и предизвикваща много емоции премиера" (Горно-австрийски народен вестник), "Една успешна продукция" (Горно-австрийски новини). Не липсваше обаче и унищожителна критика. Безкрайно негативно се изрази Щефан Ендер в "Стандарт", като написа за премиерата на "Бенджамин Бътън", че тоновият материал на композитора Райнхард Фебел е "изсъхнал, перфориран и с чара на недодялани дъски". Да се зачуди човек как са му хрумнали на австрийския музикален критик тези изрази!
Но новата музика явно не е за всяко ухо. Атоналната музиката към "Бенджамин Бътън" всъщност се отличава с много находчиви и сполучливи решения от страна на Фебел. Като например джаз-епизодите, които внесоха мелодичност, занимателност и олекотиха разиграващото се на сцената. Големите, резки скокове във вокалните партии бяха стилистично издържани. Не липсваше и лирика, както например в песента на Хилдегарде за залеза през лятото. Към това се добави много ритъм и шумът на едно огромно кречетало, което разделяше житейските фази на Бенджамин Бътън една от друга. Така че в никакъв случай не може да се твърди, че музиката е била безинтересна. Композиторът борави с различни стилове в една времева рамка от 1860 година до края на Втората световна война, включително и с похватите на минимализма, без обаче музиката му да се превръща в нещо банално или кичозно. Един много интензивен и прецизен прочит на партитурата представи Брукнер-оркестърът под ръководството на Ингмар Бек на диригентския пулт. По-добър режисьор от художествения ръководител на Областния музикален театър в Линц Херман Шнайдер, не биха могли да си пожелаят нито композиторът Райнхард Фебел, нито артистите.
Мартин Ахрайнер, в ролята на Бътън, блесна гласово и артистично. В ролята на Хилдегарде чудесно му партнираше Карина Тюберг Мадсен. Михаел Вагнер и Гото Грийсмайер впечатлиха в ролите на родителите на Бътън, перфектно им партнираше Матеус Шмидлехнер в ролята на доктор Кеене. Феня Лукас и Мануела Леонхардсбергер сполучливо представиха ролите на децата и домашните помощници. Детските роли на двамата главни герои бяха изпълнени умело от Габриел Федершпиелер и Кристиян Кьорнер. Не на последно място трябва да бъдат споменати и ролите на проповедника и уличния музикант в лицето на Михаел Думовски и Улф Бунде.
Безмилостното противопоставяне на подмладяване и остаряване беше съпроводено от фигури, които придадоха хронологично-неутрален статус на постановката: четири фигури, пеещи плюшени играчки, в цветовете червено, синьо, жълто и черно-бяло, както и две момчета Йонатан Хартцендорф и Александър Йорк, които продаваха вестници и обявяваха актуалните военни сензации на съответното време. И шестимата играха много сполучливо на една с богата фантазия създадена сцена от Дийтер Рихтер. Оригиналните маски и костюми бяха дело на Мийнча Нилсен. Ангажирано и високо професионално се представиха трите хора, между които детски и младежки, на Областния музикален театър в Линц с ръководител Елена Пиерини. Продължителни аплодисменти имаше за всички участници в постановката и на 13 април, при повторното представяне на новата опера.
В заключение може да се каже, че постановката беше и изключително занимателна. Едноактната опера, продължила един час и 50 минути без почивка, ще бъде играна още два пъти през май и за последен път на 1-ви юли тази година. Гореща препоръка за една занимателна музикална история с философско начало!
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg