Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени разкриха нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия

д-р Радослав Александров
Снимка: БНР

Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите. 

Д-р Радослав Александров и доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН) от Лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy са работили заедно с колегите си от още 7 водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН.

Д-р Радослав Александров (вляво) и доц. Стойно СтойновИзследователите са направили откритие, което хвърля светлина върху ролята на физични процеси като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитието на рак. Събитието е описано подробно в едно от трите най-престижни списания в света на биологията – CELL.

Международният екип, част от който са и д-р Александров и доц. Стойнов е публикувал статия за това как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес.

Българските членове на екипа са изследвали как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване при ДНК повреди в живи клетки. Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката и Фонд “Научни изследвания”.

“Двигателят на екипа ни, ако може да го наречем така, е Biotec към Техническия университет в Дрезден. Комбинирахме изследванията според експертизата си, за да можем да разнищим цялата история”, каза в предаването "Следобед за любопитните" д-р Радослав Александров. 

“ДНК е основният носител на наследствената информация, материалният носител на наследствената информация в нашите клетки. Във всяка една наша клетка обаче ДНК претърпява увреждания, тоест тази информация не е “нечуплива”. Тя ежедневно претърпява увреждания, които, ако клетката не ги поправи, са в основата на някои много тежки заболявания. 

За да се справят с този проблем нашите клетки са еволюирали механизми, с помощта на които да откриват, когато се случи, увреждане в ДНК”, уточни д-р Александров. “Това изследване, в което участвахме, разкри, че един много ключов клетъчен белтък, който се нарича PARP1, при разкъсване на двойната спирала на ДНК, е точно този белтък, който отива веднага при краищата на скъсаната ДНК и ги държи близко един до друг, за да може след това клетката да ги свърже обратно, което до този момент не се знаеше как става”, разясни още д-р Александров.

Подробностите от разговора на Ани Костова с д-р Радослав Александров от предаването "Следобед за любопитните" – в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45
Трифон Попов

Еврика! Успешни българи: Трифон Попов

Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..

публикувано на 24.06.24 в 17:00

"SOS детските селища" – у нас и по света

Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...

публикувано на 24.06.24 в 16:05