На 17 юли почитаме Св. вмчца Марина, закрилница на Южното Черноморие.
В днешния ден Созопол, покровителстван от Светата великомъченица, празнува своя официален празник. В "Нашият ден" кметът Тихомир Янакиев говори за древната и съвременна гордост на града.
Историческите изследвания сочат, че Созопол е сред най-старите живи градове на Балканския п-в и в Европа. Поселища в тези земи се появяват още преди 690 г. пр. Хр., когато официално е обособен града. Преселници от гръцките полиси Милет и Фокея се смесват с местното тракийско население и изграждат Аполония в хармония. Морският град процъфтява и дори се превръща в Аполония Магна (Велика), преди да бъде завладян от римските легиони I в. пр. Хр. Римляните отнемат символа на града – 13-метровата статуя на бог Аполон – и славата на Аполония залязва, разказва Янакиев.
В днешно време, по думите на кмета, Созопол е привлекателно място, което може да предложи не само плаж и заведения, но и богато археологическо наследство. Янакиев приканва слушателите да прекарват своите почивки в града.
За църковното измерение на празника и за житието на Св. вмчца Марина, почитана както от православната, така и от римокатолическата църква, в "Нашият ден" разказва богословът Ваня Станчева.
Светицата е родена в Антиохия, днешна Турция ок. 275 година – време на жестоки гонения срещу християните. Марина, дъщеря на езически жрец, е една 12-годишна, когато чува за Исус Христос от християнин, предрешен като просяк. Отдадено започва да изповядва името Господне, но няма свещеник, който да я покръсти. Въпреки това младата християнка не се бои да изразява вярата си, с което спечелва омразата на своя собствен баща.
Когато Марина навършва 16 години, в нея се влюбва управителят на областта – човек, който проявява особена жестокост към християните. Тъй като Марина не се съгласява да се омъжи за него заради вярата си, той я подлага на мъчения и налага смъртно наказание.
Тялото на Св. вмчца Марина се е пазило в константинополския храм "Дева Мария Бахара" (Дева Мария Морска), поради което светицата е приета за покровителка на морската шир. Смята се, че едната ръка на св. Марина се съхранява във Ватопедския манастир на Атон. Пред частици от мощите ѝ вярващите могат да се поклонят в Тоскана, във Венеция, както и в няколко български храма.
Интересен е образът на Св. вмчца Марина в иконописната традиция. Светицата е изобразявана като красива, млада жена с аристократична осанка, която често държи делфин – символ на благородството. Един от най-интересните сюжети в иконите е този, в който Св. вмчца Марина държи дявола на верига. Според легендата, докато страда от тежки мъчения и призовава Бог за помощ, той изпраща ангели, за да я защитят. Един от тези ангели залавя самия дявол.
Редица храмове в България носят името "Св. Марина". В двора на Софийската митрополия е имало много стар храм, за който се смята, че е бил катедрала на Митрополията още през 1578 година. Предполага се, че е разрушен от силно земетресение. През 2003 година по времето на патриарх Максим е положен първият камък на новоиздигнатия храм.
Митрополитската катедрала в Пловдив, разположена в Стария град, също носи името на Св. вмчца Марина. Първите данни за църквата са от писанията на немски пътешественик, преминал през града 1578 година, разказва Станчева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg