България в очите на едно семейство, живеещо в Париж

България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон.

Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство.

Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в Парижката консерватория. Момичето е убедено, че иска да се занимава с музика и занапред. Нейният по-малък брат, Дейв-Стивън, обича да рисува, да пише поезия и да се занимава с информатика.

За Ан-Мишел България е език, приятели, семейство и път към бъдещето. В представите на Дейв усмивката на неговата баба олицетворява обичта към България. Децата прекарват летата тук, където твърдят, че се чувстват по-уютно.

Тяхната майка споделя, че у дома разговарят предимно на български език, за да не изгубят връзката със своите корени. Тази връзка е важна за тях, тъй като кръвта във вените им е наполовина българска, заявява Пламена.

В предаването прозвучава откъс от третата част на "Патетична" соната № 8 опус 13 от Лудвиг ван Бетовен в изпълнение на 14-годишната Ан-Мишел.

Чуваме и стихотворението "Какво ме връща в теб родино?", с което 11-годишният Дейв-Стивън спечелва голямата награда на литературния конкурс "Стефан Гечев", организиран от Изпълнителната агенция на българите в чужбина.

В края на разговора Пламена цитира следната китайска мъдрост: "Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да направят това, на което са били научени."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: