Старият Баку – декор от "Диамантената ръка"

Всеки, който е гледал "Диамантената ръка" с Юрий Никулин ще се почувства у дома си в старата част на Баку Ичери Шехер. Да, да, снимките с ориенталския привкус на този и други известни съветски филми са реализирани в тази част на азербайджанската столица. В Двореца на Ширваншах, например, ще ви покажат стълбите, по които Андрей Миронов тича в "Дванадесетте стола". Опитах. Трудно е дори да се слиза по тях, камо ли да се търчи.

Старинният квартал на Баку е исторически резерват с характерен архитектурен облик. Древният комплекс се издига на хълм над Каспийско море и е защитен от надежден крепостен зид. Укреплението е доста впечатляващо: дебелината на стените е повече от 3 м, а височината им – над осем. Защитено е с 25 кули, а в него се влиза през 5 порти. В началото на 21 век Ичери Шехер е сред първите азербайджански културни обекти, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Преди да вляза в Стария град през Шемахската порта, чувам музика. На малко площадче е поставено пиано, на което се редуват да свирят младежи. Около тях други им ръкопляскат и пеят в импровизирания джем сешън.

Вече съм в крепостта и пред очите ми се редуват кервансараите на бухарски и индийски търговци, джамии, църкви, жилищни сгради и бани. Всички те са обслужвали Пътя на коприната, минаващ през Баку. Благодарение на усилията на археолозите от пясъците на времето са извадени потъналите в земята дворцова баня на Ширвашнахите, банята на Хаджи Гаиб от 15 век и други. След като се молели за късмет в някой от храмовете на различните религии, най-известният от които е Джума джамия, търговците отивали на пазарния площад. Бакинските ханове наблюдавали оживлението на града от зарешетените прозорци на своя палат. Разхождайки се из стария град, няма как да подминете най-атрактивните шедьоври на архитектурата на Баку - Двореца на Ширваншах и Девичата кула. Интериорът в палата не блести с лукс, но изкусната каменна зидария и комбинацията от кубични и заоблени форми е забележителна.

Древният район е доста подходящ и за съвременен живот: навсякъде можете да получите храна, легло и да си напазарувате. Старият град Ичери Шехер ("Вътрешен град"), заобиколен от крепостни стени от 12-ти век, е средновековният център на Баку, шедьовър на ориенталската архитектура и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Но този жив музей не е само паметник на историята, културата и архитектурата. В лабиринта от тесни улички има старинни къщи, в които все още живеят няколко хиляди жители на азербайджанската столица. Има музеи, художествени галерии, магазини за сувенири, кафенета и автентични ресторанти. Специално място сред забележителностите на Ичери Шехер заема известната Девича кула, чиято история е обрасла в тайни и легенди. Спорове за точната дата на построяването й и нейното предназначение все още продължават. Както азербайджанските момичета пазели своята чест и били непристъпни, така и Девичата кула никога не била завладява от нашественици.

Наблизо е дворецът Ширваншах, бивша резиденция на династията на азербайджанските владетели през Средновековието. Грандиозният историко-архитектурен комплекс включва самия палат и неговите порти, както и джамия, мавзолей, хамам, диванхане (място за срещи и приеми) и овдан (водоизточник). Комплексът е дострояван в продължение на много десетилетия, като непрекъснато са добавяли сгради и дворове от 13-ти до 16-ти век. Въпреки това голямо разпръскване във времето, ансамбълът създава поразително художествено впечатление. И всичко това благодарение на чувствителността и вниманието на всяко следващо поколение архитекти: можете да видите колко стриктно се спазват кубичните и многостранни архитектурни обеми, ритъмът и пропорционалността на архитектурните форми. Това наистина е шедьовър в камък.

Най-старата част от двореца, която също е построена не "наведнъж", а в продължение на няколко века, е осмоъгълната зала на втория етаж от края на 14 век. Като цяло, палатът е доста сложен. Например западната, северната и част от източната фасада представляват непълен правоъгълник; южната се състои от два триъгълни фенера и начупена линия между тях. Трудно е да го пресъздам с думи, но сградата прави грандиозно впечатление.

Днес палатът разполага с три тесни спираловидни стълби и 52 стаи, както и осмоъгълна държавна зала. В нея са изложени находки, открити по време на археологически разкопки. Това са битови предмети, монети от 12-ти до 15-ти век, медни съдове, оръжия, бижута от 19-ти век и музикални инструменти. Акцентът на колекцията са килимите Шамаки. През малък отвор можете да влезете в затворения двор на диванхане, в центъра на който има 8-странна беседка-ротонда. Има няколко версии за предназначението на мястото.

Най-вероятно тук са заседавали съдът или държавния съвет, владетелят е приемал гости или се е покланял пред мощите на предците си. Мавзолеят на дервишите Сеид Яхя Бакуви от втората половина на 15-ти век приютява тленните останки на великия придворен учен Халил Ула I Сеид Яхя Бакуви, който навремето е изучавал медицина, математика и астрология. В северната част на сградата можете да видите сводест отвор, който някога е свързвал мавзолея с храм. "Старата" джамия или Кей-Кубад е построена в края на 14 век след разрушаването на още по-древна сграда, върху основата на която е издигната. Уви, през 1918 г. тя изгаря при пожар.

"Мурадовата порта" води към южния двор. С него завършва архитектурния ансамбъл на двореца на Ширваншах. Горната част на портала е украсена с надпис на арабски: "Наредих да се построи тази благородна сграда в дните на най-справедливия и най-велик султан, султан Мурад Хан, Улу Раджаб Баба Бакуи през деветстотин деветдесет и четвърта. Наричат гробницата на Ширваншах "Тюрбе". Тя се намира точно срещу входа на двореца. Над него гордо се извисява поредният богато украсен портал. По време на разкопки са открити фрагменти от надгробни плочи, както и 14 крипти. Един завой по-надолу от двореца е Музеят на миниатюрните книги, чиято колекция включва най-малкото томче в света с размери 2x2 mm, Бакинският куклен театър, както и мюсюлмански храмове, включително джамията на Мохамед от 11 век, кервансараи, в които и днес може да се отседне, и действащи хамами.