Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод едно "Смисълът на един лавров венец" започва с началото на Олимпийските игри през Античността. Тогава те са "поле на красивото, в известен смисъл идеализирано доказване на човешкия нагон за победа" и донякъде "религиозна церемония, защото са се посвещавали на божества".
В епизода разказваме какви са били спортовете, в които са се състезавали в онези времена. Как Платон става двукратен олимпийски шампион по "панкратион – "зловеща смесица между бокс и борба, в която всичко е било позволено", а Аристотел ги нарича "катарзис, който преосмисля живота". Защо игрите са приличали на "военни упражнения" и как са изглеждали олимпийците тогава.
Събеседниците дискутират как, според Платон, тялото може да бъде оприличено на държава, но и дали древните гърци са се сравнявали с боговете, или са имали свои представи за свобода и религия.
В епизода са разказани и много вълнуващи истории, свързани с античните олимпийски игри.
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия. Иван Генов, преподавател по старогръцки и латински език и антична култура в Класическата гимназия в София, и проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторска музика: Михаил МихайловМария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg