Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Високите атмосферни и водни температури променят живота в Черно море

Снимка: nasa.gov

"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не е нормално, като проследим през последните години, че организмите са се адаптирали при други условия, това е един вид стрес, който предизвиква физиологични смущения и нерядко смърт при организми, които водят прикрепен начин на живот. Останалите, които са подвижни, могат да избягат в по-дълбоки води, където условията са по-благоприятни, но при всички случаи при този стрес всички са подложени на негативни ефекти. 

Температурата е първият негативен ефект върху живите организми, но след това намалява кислородът, променя се солеността, възникват организми, които възпрепятстват проникването на светлината в дълбочина и т. н., и всичко това повлиява биогеохимични цикли и това е пагубно за нормалния живот в Черно море", заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. През последните не само 10 години, според него, изследванията показват, че има повишаване на температурите в повърхностния и дълбочинен слой (0-300 метра, където е съсредоточен и животът в Черно море) на водата. Промените са факт и за атмосферата.

доц. Виолин Райков"Учените констатират и предупреждават от години за глобалното затопляне и резултатите от въглеродния диоксид, това вече е факт и наблюдаваме последствията. В затворени морета като Черно и Каспийско море тези процеси трайно се наблюдават. 

Трябва обаче да припомним, че замърсяването на моретата с биогенни елементи от реките Днепър, Днестър и Дунав, от действащи и неефективно действащи пречиствателни станции вече води и може да се очаква измиране на морските организми. Тъй като това води до намаляване на естествените обитания в морето за живите организми", заявява в предаването "Следобед за любопитните Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие". В същото време, според него, високите температури засилват оцеляването на хищните видове като рапаните, а човекът със своите действия – драгиране, тралиране на дъното – досъсипва нормалните условия за живот.

"В резултат на хипоксия, или изчерпване на кислорода във водата, в определени райони и определен период от време се наблюдава масово измиране на риби. В районите, където има по-висока органика, се развива фитопланктонът, това е микроскопичен планктон, който там, където има биогени, се развива масово, като прави килим върху повърхността на водата, и по този начин не пропуска преминаването на слънчева светлина, а това нарушава процесите. 

По-голямото количество фитопланктон, води до по-голямо производство на кислород през деня, но през нощта процесът е обратен и кислородът спада до критични нива, от там и масовото измиране на живи организми в Черно море. Това лято температурите на морската вода и атмосферата за дълги периоди от време са били почти равни, което също води до стрес за живите организми", разяснява в ефира на БНР доц. Виолин Райков.

"Промените в климата и температурите водят до измествания, защото цъфтежът на водораслите преди се наблюдаваше през пролетта, сега това е факт и през лятото. Тези процеси водят или ще доведат до промени в рибните популации и колапс на екосистемите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".

Петко Цветков"Очевидно е, че тенденцията на по-високи температури на атмосферата и морските води ще се запази и в бъдеще. Това означава, че по-адаптивните морски обитатели ще оцелеят, а останалите ще загинат. Едновременно с това се наблюдава навлизането в Черно море на нови видове, но дали те ще останат, е въпрос на тяхната адаптация. Това не е най-добре за местните видове, защото се получава една конкуренция между тях, но тези процеси предстоят да се изследват", прогнозира доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.

"Много бих искал да съм позитивен за бъдещето на живите организми в Черно море, но не бих могъл. Човекът трябва да направи активни стъпки, за да не продължава да разрушава екосистемите, т.е. преди да продължим с индустриализацията на Черно море, е необходимо да има една научно обоснована оценка за състоянието на живота в нашето море, като това важи и при въвеждането на аквакултурите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".

Снимка – NASA, личен архив, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даниела Ангелова

Еврика! Успешни българи: Даниела Ангелова

"Връзката между минало, настояще и бъдеще трябва да се пази " , казва Даниела Ангелова, студентка от Аграрния университет - Пловдив. Тя е млад човек, който обяснява, че в момента има тенденция хората да се завръщат към корените си. За нея обаче това никога не е седяло под въпрос, защото тя винаги е знаела, че иска да се занимава със земеделие...

публикувано на 26.08.24 в 17:00

Във Варна ще се проведе четвъртото за страната ни издание на "Игра за световен мир"

Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа симулация, участниците в която се опитват да решат глобални проблеми в областта на икономиката, екологията, международните отношения, въоръжените конфликти и т.н. Целта е да се излезе от кризите с..

публикувано на 25.08.24 в 09:30
Регионален исторически музей - Плевен

Културно-историческото наследство формира идентичността на един народ

"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една..

публикувано на 25.08.24 в 08:15

В музея в Чепеларе има скелет на мечка, живяла в Родопите преди 12-13 000 години

"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира.  В началото е отдел "Геология", който..

публикувано на 22.08.24 в 14:10
Родната къща в Ново село

Думите, които водят към детството

В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си. Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ",..

публикувано на 22.08.24 в 12:10