"Обичам те, защото те познавам" – с тези думи жителите и гостите на Баня, Карловско, празнуват 22 години от обявяването на населеното място за град. За традициите на селото и на града, добрите спомени от миналото и обнадеждения поглед към бъдещето разговаряме в "Нашият ден" с Иванка Близнакова, художествен ръководител на баненската група за изворен фолклор. Групата е част от системата "Живи човешки съкровища" и има официален статут на културен феномен.
Тържествата по повод годишнината са започнали вчера (28 август) с танцово надиграване между различни състави, разказва Близнакова, която години наред работи за съхраняването на танцовите и песенни традиции в Баня. Всяко населено място в региона има своята традиционна специфика – в облеклата, мелодиите, текстовете на песните и стъпките на танците. Пример за това е танцът Баненски Лазар, посочва Близнакова.
Специално място в празничните дни ще бъде посветено на традиционното ръкоделие. По думите на Близнакова това е занимание, което отнема време, но носи голямо удовлетворение. Децата проявяват интерес към работата с игла и конец и често задават въпроси, затова ще имат възможността да се запознаят от първа ръка с тази традиция. Ето защо насловът на днешното събитие е "Бабо, научи ме".
Близнакова призовава младите хора да не гледат с пренебрежение на бабините ракли, защото те крият безценно богатство. За да не бъде изгубено това наследство, трябват ръце, подчертава тя.
Баня е била красиво село в миналото, спомня си Близнакова и допълва, че днес градът отново процъфтява и изненадва своите гости с това, което може да прeдложи.
Близнакова завършва разговора с думите: "Мечтая Баня да бъде един неизчерпаем източник на знания, умения и съхранени безценни богатства, оставени от нашите прадеди!"
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
