Учени и активисти настояват за строго защитена зона в българските черноморски води

Български учени доказаха, че Черно море се нуждае от строго защитена зона. По поръчка на "Грийнпийс" – България учени от Института по океанология "Професор Фритьоф Нансен" на БАН изготвиха доклад за ползите от една бъдеща строго защитена зона в българската акватория на Черно море. Разглеждат се принципните ползи от строго защитени зони за морската екосистема, както и ключовите правни режими за създаването им в нашата акватория. Докладът също представя и задълбочени данни за това къде в българската част на морето е най-подходящо да се обяви такава зона. Може да видите резюме на доклада или пълния доклад.

Учените от Института по океанология на БАН подчертават критичната нужда да бъде създадена строго защитена зона в Черно море, за да бъде опазен ефективно животът в него. Според доклада голяма част от дъното е подложено на натиск от нерегулирани практики, а повечето морски видове са в състояние на свръхексплоатация. За морето не се полагат цялостни грижи. Обявяването на строго защитена зона може да доведе до четирикратно увеличение на броя и размера на морските видове и до по-цялостен контрол върху вредните практики.

Черно море е крехка екосистема и балансът в нея е подложен на множество рискове, причинени от човешка дейност  прекомерен улов, нерегламентирано тралене, унищожаване на редки местообитания, замърсяване, еутрофикация, големи газови индустриални проекти и войната в Украйна. Всички те оказват огромен натиск върху живота в морето.

Въпреки огромните предизвикателства, морският живот има способност да се възстановява, но и ние, хората трябва да помогнем.

В България създаването на строго защитени зони или морски резервати е жизненоважна стъпка към това възстановяване.

Защо е важно да има морски защитени зони (резервати):

Черно море е дом на много и забележителни видове – морски бозайници, риби и миди, водорасли както и жизненоважни скални рифове, мидени банки, полета от морски треви и дори уникалните за Черно море рифове от стридени черупки. Морската трева пък е защитен вид с изключителна важност за околната среда – в нея растат и се развиват личинките на различни риби и мекотели. Обитават я морски кончета, водорасли, ракообразни и безгръбначна фауна.

Морските защитени зони ще доведат до:

• Защита от вредни риболовни и индустриални практики

Морските резервати действат като убежища, където морският живот може да процъфтява без натиска на търговската експлоатация. Забраната за разрушителни практики ще запази критичните местообитания и ще позволи на застрашените популации да се възстановят.

• Повече поколения риба и повече количества риба

В тези убежища всички морски създания могат да се развиват необезпокоявано. Това им дава шанс да живеят в пъти по-дълго, да станат по-големи и да дадат много повече поколения. Проучванията показват, че морските резервати увеличават наличието на живот с 400% и извън границите на самия резерват. 

• По-чисти води и среда за живот

Мидените банки, водораслите и морските треви имат ключова роля за пречистването на вредните вещества от водата. Тези естествени филтри пречистват замърсителите и осигуряват дом на морските видове.

• Стабилен климат

Морските екосистеми са изключително ефективни при улавянето на въглероден диоксид. Те уловят въглерод до 40 пъти по-ефективно от сухоземните гори, което ги прави безценни в усилията ни да намалим ефектите от климатичната криза.

Експертите са изчислили, че най-подходяща за строго защитена зона е акваторията между Созопол и Царево – срещу Маслен нос, затова и са нарекли бъдещия резерват "Маслен нос".

Защо точно срещу Маслен нос? Това е район с висока степен на естественост заради относително ниското ниво на човешко влияние, там е домът на застрашени видове, които се нуждаят от специална защита – бозайници, мекотели, ракообразни и други. Там са местообитанията на морски бозайници. Китоподобните са сред най-умните животни, но са застрашени от т.нар. прилов – често попадат случайно в мрежите на рибари, без да са обект на улов. Опазването на зоната ще защити трите вида черноморски делфини – обикновен /Delphinus delphis ponticus, муткур (морска свиня) /Phocoena phocoena relicta/ и афала (бутилконос делфин) /Tursiops truncatus ponticus/ от случаен прилов и ще запази хранителните им запаси.

В миналото делфините са били обект на промишлен улов. Днес според и трите вида са защитени от Закона за биологично разнообразие и Закона за рибарство и аквакултури. Муткурът и афалата са в Червената книга на България.

Най-голямата наблюдавана във водите срещу Маслен нос група от афали се състои от 10 животни, включително майки с малки, което показва, че зоната се използва за отглеждане на малките делфинчета.

Морското конче живее в морските треви. То се среща рядко, защото е много крехко и податливо на замърсявания и на загуба на хабитати.

В тези води живеят и раци (Eriphia Verrucosa). Ровенето на раците в дъното на морето увеличава насищането на седиментите с кислород, което стимулира растежа на морски треви и други бентосни организми като застрашения вид ланцетник. Най-големият черноморски рак е единственият, който се храни с инвазивния морски охлюв.

Голямата мида гребен (Flexopecten Glaber) се завърна в българските черноморски води за първи път от 60-те насам. Значителна част от популацията ѝ се намира в тази зона. Бялата мида пък е един от най-улавяните видове в България – до 800 тона годишно. Ако местообитанията ѝ се запазят непокътнати в резервата, броят и размерите ѝ ще се повишат и извън зоната, благодарение на повечето ѝ ларви.

Не на последно място по важност, тези води са богати на въглерод, което ги прави важни за улавянето на въглероден диоксид и ограничаването на климатичните промени.

Научно доказани ползи от морските защитени зони:

• По-голяма устойчивост на инвазии и замърсявания

• Когато в морето има повече живот, то може да се самопречиства и помага за адаптацията към климатичните промени

• Положителните ефекти се разпространяват из цялото море, а не само в защитената зона.

Интервю за "Зелени минути" с Кремена Вътева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс" - България, може да чуете в звуковия файл.

Още по темата:

• Рибари не желаят резерват в Черно море от Созопол до Царево